asenovata krepost

от girl94 на 24 септември 2007, 22:13

Категории: Култура и изкуство
Етикети: история , асенова , крепост

 






Eдна от гордостите на града ни, безспорно визитната картичка на Асеновград е крепостта на цар Иван Асен II и църквата ”света Богородица Петричка”. Крепостта е на повече от 1100 години и е един мълчалив свидетел на безбройните битки и кръвопролития в и около нея. Според историческите извори съдбата на този изключително ценен от архитектурна гледна точка паметник е свързан пряко или косвено с много лица и събития от средновековната българска история. От тук е и логичен интереса и вниманието, което и се отделят от страна на българските историци и на местното население.

Крепостта се намира на 2 км южно от Асеновград, върху зъберите на скален зъбер в края на билото Белочерковишкия рид на Чернатица. Тя е кацнала върху една варовикова чука, на левия бряг на река Чая, точно на това място, където проломът на реката се стеснява изведнъж в почти отвесни скалисти брегове.

Чуката се извисява на 130м от нивото на града, на около 100м над нивото на реката и на около 30м от пътя Станимака - Бачковски манастир, който е минавал в подножието на крепостта и е бил изключително зависим от нея. Склоновете на описаната чука на запад от черквата са не само отвесни но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни. Стръмни, на места отвесни са и склоновете откъм севре, юг, и запад, тук-там може би нарочно изсечени и хубаво загладени, за да станат още-по мъчни за изкачване и за превземане. Най-достъпна е височината само от югозападния и край и от тази именно страна е направена в скалата пътека за ездачи и пешаци, широка около 2 метра през която се е влизало в крепостта и се е отивало до черквата (снимка1).

Според археологически данни крепостта датира от втората половина на IXв. Из самата крепост са намирани монети от времето на император Теофил (829-842).

Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Тогава логично населението на крепостта нарастнало, както нарастнало и застояването на околния терен със жилищни и стопански постройки.

Самата крепост се намирала в богат земеделски район и постепенно се превърнала в негов център. Там се настанили административната и военната власт на района, а Стенимахос се превърнало в предградие на крепостта, като през XIII век крепостта и селото образуват средновековният град Стенимахос, известен оттук нататък във всички писмени извори. Северозападно от крепостта е било средновековното село ''Петрич'' съществувало XI-XIVв.

Намерените многобройни монетни находки дават основание да се предполага, че освен стратегически, крепостта е била и оживен икономически център. Този център е поддържал оживени икономически връзки не само с градовете от балканският полуостров, но и извън него. Доказателство за това е намерената монета на венецианският дожд Теополу датирана към 229-240 година.

Друга находка, която е много ценна и интересна е намерената българска бронзова монета на Константин Тих, която е датирана към втората половина на XIII век. Любопитно е, че това е единствената българска монета открита тук.

Други монетни находки, които дават косвени указания за историята на крепостта са една римска бронзова монета от времето на Константин Велики от IV век. Крепостта е датирана към IX век, а тази монета ни препраща пет века по-назад във времето. Дали тук е имало укрепено място преди построяването на крепостта, такава, каквато днес я познаваме ще стане ясно, след по-мащабни разкопки на района около и в самата крепост.

Освен това са намерени и византийски бронзови моменти от XI-XII век и една препечатана антична монета от X-XI век, които са важно указания за стоково-паричните отношения от това време.
Измежду по-значителните находки заслужава внимание оловният печат на византийския владетел Алекси Комнин (1048-1118) и десетки византийски монети от времето на Комнините.

Мнозина византийски, наши и чуждестранни автори са описвали мощта на тази често сменяща господарите си твърдина. Освен останалите източници за нея съобщават и аналите на III кръстоносен поход (1187-1189г.), а също и по времето на IX кръстоносен поход (1202-1204г.). От 1207г. крепостта е в земите на деспота Алекси Слав. След Клокотнишката битка през 1230г. крепостта преминава в пределите на Българската държава. Иван Асен възстановява и доукрепява крепостта в периода 1230-1231г. , за което свидетелствува и неговия надпис.

За последен път Константин Костенечки споменава нейното име през 1410 година, когато един от синовете на султан Баязит се укрива в крепостта в борба за власт със своя брат, след което за дълги години името и остава в мрака на вековете.

Писмените сведения сочат, че в началото на XVIIIв. църквата е запазена и в нея се извършват богослужения на големи празници. В 1706 г. Пол Люкас, чиито пътепис ще използваме на много места, отбелязва, че крепостта е в развалини, но църквата е хубава и е ''посветена на светата Дева и свети Георги''. Може би това е една от причините литийното шествие да се прави с иконата на свети Георги от едноименната църква при Метоха. В своя пътепис от 1720г. йерусалимският патриарх Хрисан Нотарас посочва, че на празника Успение Богородично при храма, който се наира на крепостта се прави панаир.

Относно името на крепостната църква може да се каже, че едно откритие през 1911 година докрай изяснява този факт. Тогава бива намерен един надпис върху колона в крепостната църква, където се казва:

"Света Богородица Петричка с иждивения и труда и ръката на грешния и нещастен йеромонах Константин . . .''.

Щом църквата е носила името Петричка, то значи и крепостта е носила същото име и е крепостта, т.е. това е това е същата крепост, в чието землище Бакуриани съградил манастира, а самата нея подарил. Доказателство в този смисъл е и съвременното наименование на местността западно от Бачковския манастир - ''Петрич'', както се нарича тя в един протокол от 30 август 1891г., за границите на общинската гора. Това име се споменава и от поп Константин в неговото ''описание на пловдивската епархия'', където изришно се казва, че крепостта над Станимака, както и близкото до нея село са се наричали ''Петрич''.

В корена на думата ''Петрич'' лежи гръцкото съществително ''петрос'' (скала, камък), което идва от скалистия терен както на цялата местност, тъй и на възвишението, където се намира храма.
Обявена е за паметник на културата от национално значение. Тя е един от 100 -те национални обекта. Печатът се намира при екскурзовода.

Относно името на крепостната църква може да се каже, че едно откритие през 1911 година докрай изяснява този факт. Тогава бива намерен един надпис върху колона в църквата, където се казва: ''Света Богородица Петричка с иждивения и труда и ръката на грешния и нещастен йеромонах Константин . . .''. Щом църквата е носила името Петричка, то значи и крепостта е носила същото име и е това е същата крепост, в чието землище Бакуриани съградил манастира, а самата нея подарил.

Тук ще предложа една много интересна статия от известната специалистка по етнография Ганка Маринова. В един неин интересен труд за литийните шествия в Асеновград намираме нещо доста интересно.Става дума за една стара легенда за крепостния храм. Ганка Маринова разказва за литийното шествие до крепостта, цитирайки книгата на гръцкия проф. К. М. Апостолидис ''Кратка история на Станимака от древност до наши дни'', издадена през 1929г., на гръцки език в Атина.

Легендата е определена от автора като гръцка и е под название '"Рождествени видения''. Публикувана е през 1899г. от него в излизащия тогава в Пловдив гръцки вестник ''Идисис то Ему'' (Новини от Хемус) и в нея се разказва следното:

''До началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта, придобивайки предишният си вид, се осветявала блестящо от мистериозни светлини. Камбаната последователно биела, чувало се хармонично пеене на псалти от храмаи по цялата околност миришело на тамян. Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, която го заварила по пътя се скрил под крепостта, съвсем случайно станал свидетел на всичко, за което се говори.

Изненадан от това, което ставало, приближил се до черквата и я видял с цялото си величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена и чул църковната служба, която била изпълнена от един свещеник, както и един псалт. Когато обикаляли Кръста(Светая Светих), чул свещеника да споменава императора и цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста литургията била изпълнена много бързо и след като свещеника прочел всички молитвии рекъл ''Амин'', моментално всичко изчезнало и черквата се върнала в предишното си състояние. Тази била последната служба на свещеника Антимос, изпълнявайки наложеното му от Бога посмъртно наказание, за да изкупи греха.

Защото когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака далужи на Рождество Христово в крепостната черква, където щели да присъстват всички началници на Родопските крепости, той съкратил службата, за даможе по-бързо да седне на богато устроената от генерала трапеза и след като се наял до насита, умрял от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. И така, след като душата му се изкачила до небесат, Всевишният го наказал, заповядвайки му 5000 години поред в същата черква и във същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба, в присъствието на всички онези, които са сторили същият грях по време на службата''.

За времето на провеждането има различие - в легендата е през нощта, а литийните шествия са през деня. Всичко става в полунощ, а на сутринта изчезва.

Не е изключено легендата '"Рождествени видения'' да е била много популярна тук. Тя се определя от Апостолидис като гръцка, а информаторите са българи, но те живеят в Бахча махала, която е в съседство с гръцката махала. Като се има в предвид и голямото влияние, което оказват върху цялостния живот тук местните гърци, още веднъж имаме основание да смятаме, че легендата е една заемка от тях. Още повече, че именно гърците са организаторите на по-строто литийно шествиеот Метоха до крепостта.

крепост

В укрепения град (Асеновата крепост) се намирало и жилището на управителя на района, т.е. феодалният замък.

Феодалният замък е разположен в западният ъгъл на крепостта. Това е най-високата и най-добре укрепената част на крепостта. Замъкът представлява комплекс от сгради - жилищни и стопански помещения, крепостни съоръжения, водохранилища и други. Археологическият материал, открит тук по време на разкопките на района, както и времето на построяването на параклиса дават основание да се приеме, че замъка е оформен като такъв в края на XI и началото на XII век.

Вътрешната крепостна кула "донжон" е включена в замъка и доминира над останалите постройки, както по местоположението си, така и с многоетажността си. В основите тя има многоъгълна форма като следва очертанията на терена. От ляво на дясно с посока изток започват крепостните стени.

Северната стена се свързва със северната страна на голямата крепостна църква "Св. Богородица Петричка", а южната стига до вътрешният вход, изсечен в скалата и като извива в северна посока, обгражда замъка от изток и опира в северната стена. По този начин се образува затворено пространство с формата на триъгълник. В него амфитеатрално са разположени постройките за обитателите на замъка.

Почти в центъра на пространството, което заема замъкът се намира намерената във втората половина на XX век малка църква - параклис, за която повече подробности може да прочетете в секция параклиси.

Непосредствено под вътрешната крепостна кула, за запад и над църквата, са двете водохранилища. На изток от нея минава тясна уличка с посока север-юг. Тя извива в западна посока и отвежда до западната крепостна стена. От двете и страни са били разположени жилищните сгради, складове и работилници. Росица Морева твърди, че представителните помещения са се намирали на южната и източната страна на склона.

Вероятно долните етажи на постройките са се позвали за складове и работилници, а горните за живеене и за приемни, както това е практика в средновековните градове. Откритият ловният печат на византийския владетел Алекси Комнин (1048-1118) на мястото, където се намира днешният Асенов ндпис, което ни дава основане да смятаме, че тук е била административната част на сградата на крепостта

Нещото което прави най-силно впечатление в строежа на самата крепост, това е нейната компакност. Смайващо е че малкото място на върха на чуката, върху която е стоена крепостта е застроеана оптимално и всичко е наредено с забележителна архитектурна пестеливост и прагматичност (Снимка 2). Характерно за крепостта е, че нейните зидове не представляват затворена укрепителна система, а се намират само там, където природните дадености не са достатъчни за да служат като естествено укрепително съоражение. Поради голямата денивелация на терена връзката между отделните части на феодалният замък е ставала чрез каменни и дървени стълби.

В началото на 50-те години към църквата са командировани арх. Стоил Стоилов - един много - голям капацитет относно архитектурните особеноети на църковните обекти в района с няколко книги и многобройни публикации в пресата и научни журнали, и арх. Чинков (от Археологически музей - Пловдив). Те претърсват покрива и укрепяват стълбището за втория етаж. Две години по-късно арх. Стоилов проектира охранителната сграда до нея. От тогава тя е под наблюдение и защита на Община Асеновград.

Съдейки по разположението на разрушените зидове, може да се направи заключението, че крепостта се е състояла от две части - горна или още наричана централна, която е най-непсристъпната, защото се намира в най-горния край на крепостта и е с една площ от 10 - 12 декара - същинското укрепление на твърдината, където се е намирала главната кула. Тя е била мощна четириъгълна постройка, направена от необработени камъни, споени с бял хороса, разположена в най-високата и най-западната част на върха. Другата част е била така наречената външна част. В нея не се забелязват останки от някакви сгради, но най-вероятно тук са се намирали стопански сгради и казарми, които били отделени от същинската крепост с допълнителна стена.

Старите крепостни зидове в по-голямата си част са напълно или полуразрушени, но тук-там има и някой запазани части с височина от 0,5 до 6 м и дебелина от 1,3 до 1,6 м. Тази разлика в височината и дебелината на крепостните стени е била в зависимост от опастността за проникване. Тези зидове, както и зидовете на вътрешната кула са от ломен камък, донасяни от съседните околности или къртени от самата чука, зидан с бял, средно твърд хоросан.

В тях личат дупки от гредите на дървените скелета, с които майсторите са си служили при зидането. Освен това личат линиите кито отделят старите крепостни зидове от реставрираните в последствие. Така се добива една по-реална представа за състоянието на автентичните крепостни зидове и за това как са изглеждали самите постройки в крепостта.

От 1970 година са започнати цялостни и последователни проучвания и консервация. В периода до 1978 година , след редовни археологически разкопки бива проучена западната част на скалистия масив, която обхваща период от 1800 кв.м.
Разкопаването обхваща главно акрополната част на самата крепост. Това на практика е най-сериозното археологическо проучване на терена на крепостта. Разкрити са крепостни стени, вътрешна крепостна кула, водохранилища, малка крепостна църква (параклиса света Богородица), жилищни помещения и др. За това масивно проучване и разкопаване на този паметник данни дава завеждащата по това време историческия музей Росица Морева.
"Прави впечатление, че крепостните стени обхващат в непрекъснат пръстен целият терен на крепостта. Само на най-достъпната за нападение южна страна стената е двойна с цел по голяма сигурност при нападение. Изградени са с платформа, до която се е стигало по стълби. Те обхващат акропола от юг, запад и север.

Вътрешната крепостна кула се намира в най-западната част на акропола и в основата си има неправилна четириъгълна форма. Тя е от типа вътрешни кули, които са се строяли на най-високото място и е служила за наблюдение и защита. Представлява висока, тясна сграда. Преустройвана е три пъти. Намерените фрагменти от битова керамика, кости от животни и други предмети говорят, че тя е служила и за жилище на защитниците на крепостта.

Двете крепостни водохранилища са изградени в най-охраняваната част на крепостта. Пълненето и черпенето на водата е ставало отгоре. За да не пропускат вода, вътрешните стени са измазани с един пласт хоросан, смесен със счукани тухли, върху които са налепени керамични фрагменти и над тях е поставен още един пласт червен хоросан.

Акрополът на крепостта е гъсто застроен. С подпорни стени са образувани тераси на няколко нива, до които се е стигало с дървени или каменни стълби. Бяха разкрити зидове от жилищни помещения. При разчистването се откриха фрагменти от керамика, железни косери, чукове, конски юзди и шпори, хромели и големи съдове за съхраняване на житни храни. Между тези материали се намериха няколко фрагмента керамика, глинена чашка и каменна тесла от бронзовата епоха, керамика от III-IV в. след Христа. Тези материали свидетелствуват че този скалист масив е бил обитаван от 3000 години преди Христа - т. е. от 5000 години.

Местоположението на крепостта на прохода определя преди всичко стратегическото и предназначение. Изградена с такава цел, по-късно край нея се изгражда селище (Петрич), в което живеят предимно занаятчии. Така се образува едно характерно за средновековието селище - с укрепена част и предградие.
Вархитектурния план на крепостта се разчита стремеж към най-целесъобразно и разумно използване на скалистия терен в природната му даденост. Крепостните стени следват високите точки на скалите и с оглед на уязвимите места се разширяват или стесняват.

Всички зидове, включително и тези на крепостните стени, са изградени направо върху скалата. Използван е ломен камък, споен с бял хоросан. Срещат се зидове и на кален разтвор.
В резултат на разкопките стана възможно да бъдат разчетени два строителни периода. Единият към средата на XI век, а вторият през средата на XIII век. Те се отнасят за строителството, което е станало след унищожителния пожар в края на X век и началото на XI век.
Разкопките на крепостта ще продължат и през следващите няколко години, с цел да се разкрие и проучи целият терен, който е обхващал Асенова крепост.

Не се знае точно как е бил направен външният вход на крепостта, но затова пък вътрешният вход личи много добре - изсечен в скалата на височина 2,5 до 3 м, в широчина 2,3 м. Следите от един необичайно дебел зид (3,2 м), запазен и до днес в източният ъгъл на крепостта, подсказват, че на това място навярно е имало наблюдателна кула.

Откъм стръмните и непревземаеми височини от към североизточната част на крепостта не е имало каменни зидове поради факта, че те били естествено укрепени заради големия скален наклон. Там е имало само една дървена ограда, както за това свидетелствува летописеца на четвъртия кръстоносен поход Жофруа дьо Виладруен.

Освен останките от вътрешната кула на чуката, добре запазен е и водоемът на крепостта. Той представлява четириъгълно помещение, разположено в горната част на крепостта, недалеч от вътрешната кула, с размери 4,5 м дължина широчина 3,2 м и височина около 5 метра, закрито отгоре с полукръгъл каменен свод. Този водоем не е бил единствен: до него има по-малък, покрит отчасти с дървени греди, встрани от който се забелязват следи от зидан водопровод. Водите във водоемите се събирали от дъжда, като за тази цел покривите са устроени по специален начин и със специални средства - керемиди, волски кожи, дървени улуци, корите и т.н., а стените на самите водоеми са облицовани с керамични парчета.

На около 8 метра на юг от църквата личат следите на подпорен зид, най-вероятно на двор, в който се е влизало през един вход, широк около 2,5 м. В зида, наляво от този вход, личи една четвъртита дупка с размери 30/18 см от лоста, който е подпирал вратата на входа.

От съораженията на крепостта сега са останали само следи от градежа на четириъгълна кула и цистерна за вода.
Една единствена пътека е отивала за крепостта, изсечена в канарите откъм южната страна, но тя е могла всякога да се превърне от пътека в капан, защото е минавала под самите зидове, изложена на засипване от камъни, обстрелване и заливане с гореща смола. Храстите, които виждаме сега по стръмнините, са били изсечени, за да не служат за прикритие на враговете. По-голямата част от камъните в подножието на калето били горе, на стените, приготвени за търкаляне срещу настъпващите отдолу врагове.

Втора наблюдателна кула откъм изток е стърчала надвесена над стометровата пропаст откъм реката и държала под око източния кръгозор. Встрани от тази кула по первазите на северозападния ръб на чуката дървеният парапет е предпазвал стражите от падане.
В сегашният си вид крепостта е типично средновековна. Вътрешната крепостна стена оределя централната и най-укрепена част - така наречената ''цитадела''.

Росица Морева определя като "отворен" въпроса за връзката между замъка и църковният комплекс, които се намират непосредствено един до друг.

Разкопките са завършени през 1985г., в чест на 800-годишнината от възстанието на братята Асен и Петър. Разкопките се ръководят от Александър Стоянов. На обекта работят две бригади, които въпреки големите горещини работят усърдно за да може до месец септември да се приключи с работата.

Първата бригада завършва фигуровката на северната фасада на църквата. Завършена е реставрацията на покрива, както и е започната работа и по южната фасада. Започва и замазка на вътрешната част на църквата.

Втората бригада работи на подхода към най-високата част на крепостта. Полагат се и грижи от специалисти за консервиране и съхраняване на оцелелите стенописи.

През юли 2005 година започват нови разкопки, след цели 15 години на застой. Разкопките имат за цел да помогнат при разучаването на отбранителна кула, за която се смята, че е част от охранителна система в източната част на крепостта. Разкопките продължават близо три месеца и са под ръководството на Христо Басамаков.

Храм "Света Богородица Петричка"

Църквата, която носи името на Божията майка е построена във високата част на крепостта (снимка 3). Откроява се добре поради доминиращото си положение в местността и прави впечатлениес красивия си силует. Обявена е за исторически паметник, една от най-интересните архитектурни и археологически културни обекти.

Църквата в крепостта се нарича "Света Богородица - Петричка". Тя е най-запазената сграда от крепостта. Тази изключително красива постройка, един от най-ценните представители на църковната архитектура в нашите земи, е разположена върху североизточния ръб на крепостното възвишение с размери: 18,30м дължина, ширина 6,90м и височина оклоло 15,30м. Дебелината на зидовете е 0,85 до 1,15м в основите.

Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад. Странен е факта от липсата на каквито и да било намерени кости в долният етаж на храма, защото този тип двуетажни храмове са принадлежали към типа църкви-костници (костницата при Бачковският манастир). Защо долният етаж не се е позвал по първоначално предназначение остава един открит въпрос.

Редовете от аркирани ''псевдоконструктивни'' арки, които са характерни за църквата при Асеновата крепост не се срещат нито в Солун, нито в Цариград, нито някаде в Гърция. Те са свойствени единствено за старобългарската архитектура през XIIв., като един нов декоративен мотив, който придава особена лекота и изящност на сградата.

Северният зид на църквата е бил изграден почти изцяло от камъни. Тук липсва разнообразието от камък и тухли на останалите зидове. Той има само един тухлен пояс. В паметника се преплитат източно влияние-вътрешни арки ; византийски влияние, градежът-редуване на пояси каменна зидария с тухлена зидария ; арменско влияние-куполът над пиластрите ; сирийско влияние-кулата над преддверието. Всички тези влияния обобщени в тип сграда са преход към западноевропейските църкви.

Подът между първия и втория етаж стъпва на застелен с тухли каменен свод, напречен в преддверието, надлъжен в останалата част на църквата. Надлъжният свод в този първи етаж е подсилен с два допълнителни тухлени свода широки 1,20м. с размер и на тухлите 4/30/40 ; 4/35/40 ; 4.5/40/40.

Не само допълнителните сводове но изобщо сводовете на долният етаж са с тия размери. Все в този етаж, за поемане на хоризонталните сили е имало 3 дървени обтегачи, чиито дупки са запазени - 20/18 см.

По напречния свод на притвора на този етаж е имало три обтегача поставени надлъжно - 10/12 и 15/30 см. Абсидата на долният етаж по план от вътре е правоъгълна, а в олтарното пространство има два четвъртити недовършени стълба, вероятно, за да ограничат олтара, както се вижда от обтегача, минаващ над тях.

Волният етаж е зидан от обикновени ломени камъни (мраморни и др.), споени с бял хоросан, наредени в пояси, които се редуват с тухлени пояси, състоящи се от по три реда тухли. Тухлите иматразмери 5/35/36, 5/32/40 и 5/30/40 см.

Вторият етаж представлява същинската църква. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор

В напречният свод на преддверието на същинската църква личат три издължени обтегача и вероятно един кръстосан под тях. Останалите сводове на църквата са надлъжни и цилиндрични с четири обтегача. Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, които излизат от стените му, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци: по един над арките и по един над пандативите, с което се преминава от квадрат в кръг.

Външният южен зид на вторият етаж, абсидата и пиластрите са зидани с бигорни обработени камъни, взети от близкият терен. Външната страна на същият етаж е украсена освен с широката, засводена и с фронтон ниша, която отговаря на вътрешните пиластри на купола, още и с пет засводени слепи прозореца (двустъпни ниши), с изключение на тези на голямата ниша. Арките им са изградени с радиално поставени камъни и тухли, а ъглите между тях и абсидата отвън с тухлена инкрустация във форма на триъгълник.

Етажът е зидан от обикновени ломени и загладени камъни, свързани с бял хоросан. Наредени са в пояси, които се редуват с тухлени поясни състоящи се от по един ред тухли. Зидовете на абсидата, отчасти източната и южна страна са градени от обработени бигорни камъни взети от близкият терен, редуван с зидария от тухлени пояси.

Външно от юг църквата е украсена с пет засводени двустъпни ниши, като втората от тях е отворена за врата с размери 130/186 см. Над нишите има пет малки сводести прозореца,издълбани в монолитен камък. Стената между тях е инкрустирана с неглижосани глинени тръбички.

От север стената на църквата е украсена също с пет засводени двустъпални ниши, широки от 7 до 90 см. Средната е по-висока и е перфорирана, има входна врата 90/180 см., която е била ползвана при нужда с подвижна стълба. Над нишите има пет засводени прозорчета широки около 20 см. Стената е украсена с 15 инкрустирани глинени тръби.

От запад стената е разнообразена с три ниши, от които средната е двустъпна. Над нея има един отвор в полукръг, също засводен с двустъпни дъги. Той освен за украса е служил още и за подсилване оскъдното осветление в църквата.

От изток абсидата е непълен полукръг. Украсена е с две слепи двустъпни ниши, в които има пробити по един отвор - амбразури. Между нишите стената също е пробита с такова прозорче. Абсидата е покрита с каменни плочи - отделен покрив. Над него в стената има три допълнителни прозорчета, също засводени. Средният прозорец е по-висок и с полукръгъл свод, а двата странични засводени с четвъртит свод.

От страни на абсидата имаме две засводени двустъпни, декоративни, слепи ниши, широки по 70 см. Непосредствено под корниза на абсидата, по цялото протежение на църквата хоризонтално минава пояс от каменна зидария, ограден от долу с три реда тухли, а от горе с два реда. Тази хармонична фасада е увенчана с една полукръгла дъга, даваща завършек на сградата и обособява фронтана на същата на изток.

Такова засводяване се отбелязва и от запад, където сградата е възстановена в горната си част. Ясно личат двата вида градеж, както по характер така и по материал. От тук можем да заключим, че покрива е сменян, а и вероятно вътрешното пространство да е било покрито с надлъжен свод. Това мнение се подкрепя и от обстоятелството, че стените имат дебелина един метър и от вътрешният сводов характер на елементите на олтара. Външно сградата не е измазана.

При градежа на църквата са употребени тухли с размери: 4/18/22, 5/18/32, 4/15/32 и 5/32/40.

Вътрешните стени са измазани с бял хоросан, смесен с плява. Има само две иконографии на колоните: Света Богородица с Младенеца и Свети Йоан Кръстител. Пода е постлан с каменни плочи. Светлината идва от горе.

Вътрешното пространство е ясно обособено: за богомолците и олтарната част. В северната стена имаме една голяма ниша широка два метра и дълбока 70 см. и друга 90 см. широка и 40 см. дълбока. Южната стена има също две ниши - 50 и 80 см. широчина.
Олтара е замислен като отделно цяло. Църквата има обособени следните три помещения: абсида, предабсидно пространство и наос. Наосът е отделен от предабсидното пространство посредством две колони с размери 50/65 см., които са свързани помежду си и с страничните стени на църквата посредством полукръгли арки.
Олтарната част има три ниши - две от ляво и една от дясно.

От изток цокъла е декориран с два свода дълбоки 55 см., които носят абсидата. Стената е изпълнена с римски тухли и камък. От запад е имало вход, който днес е затворен.
От север цокъла продължава и извън сградата на запад, за обособяване дворна площадка. Тук северната стена на църквата е съградена върху три свода, а дворната площадка върху други три отделни свода, иззидани от камък и тухли на червен хоросан.
Oт юг стената на църквата ляга върху два свода и влизането в нея днес, както и в миналото е ставало оттук.

Южната арка над вратата и прозореца има два малки засводени прозореца. В предабсидното пространство има два пиластъра и две четвъртити колони, малки арки: три с посока север-юг и две с посока изток-запад. Олтарът е замислен като отделно цяло. Две издължени стени пробити с проход, го разделят на три части - бема, протесис и дяконикон. Олтарната част има три ниши. Две от ляво и една от дясно. Абсидата отвън, отдолу до горе е петостранна с разни дължини на страните, а от вътре, първият етаж-правоъгълна, ворият етаж - полукръгла с три засводени прозореца. Наосът и притвора са осветявани освен чрез купола и чрез четири прозореца в северната страна. Влизането на богомолците е ставало чрез дървена стълба през входа на притвора.

Живопис е имало само на втория етаж - в същинската църква, отвън, днес слабо запазена върху една от слепите ниши, и от вътре разположена в три пояса: долен, среден и горен с гръцки надписи. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на църквата и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху пиластъра, който бе описан по-горе се отнася сигурно до построяването на църквата. В най-долният пояс имаме медальони с очертани вътрешно кръгли или квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг.

Фуниообразните ниши също са били изписани. От тази живопис личат още: Успение на Св. Богородица, над вратата девет бюста медальони (горният пояс), в долният пояс - Св. Св. Константин и Елена, от ляво на които е Свети Петър, а от дясно Св. Павел.
Изписването на храма трябва да отнесем през епохата на византийското владичество - XII век и по-специално времето на Комнините (1081-1185г.).

Покривът е четирискатен, от керемиди тип ''старинен''(завършва с купол). Отвън на барабана има осем слепи декоративни ниши. Страничните арки са изразени и външно във вид на фронтон, така че отвън църквата прави впечатление на кръстовидна куполна църква.

На около 8 метра от църквата личат следите на подопорен зид, вероятно на двор, в който се е влизало през един вход широк около 2,5м. В зида, широк 2,3 м, в ляво от този вход личи една една четвъртита дупка с размери 30/18см от лоста, който е подпирал вратата на входа. В югозападната част на този малък двор е имало сграда, вероятно предназначена да обслужва църквата по някакъв начин. Днес тази сграда е разрушена. От запазените и зидове се вижда, че те са били направени повечето с открити и по-малко със закрити мрежи от напречни и надлъжни греди (кошаци).
Гредите са имали размери 12/10 и 10/10 см.

Същинската църква била украсена вероятно още при създаването и с ликовете на светци и светици, чиито образи днес едва личат. По тия лошо запазени фрески и главно по архитектурния стил на сградата, украсена от южната част със седем двустъпални ''слепи'' ниши, може да се направи заключението, че тя е строена след крепостта, през владичеството на Комнините (1081-1185г.).

На притвора на църквата на църквата върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на църквата стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, съсътоящи се всеки един от три реда тухли.

Напоследък си пробива си път и мението, че е използвана освен за наблюдателница и за камбанария. Това менение е напълно основателно , защото е било нужно камбана да подканя населението от съседното селище Петрич за молитва и макар там да е имало църкви, най-нормално е било тази чест да се е падала по право на най-важната църква, а именно тази в крепостта, строена по заповед на цар Иван Асен, още повече, че наблюдателницата идеално пасва за тази цел.

Арх. Стоилов изказва хипотезата, че съчетанието на църквата с кулата-камбанария е направена заради малкото места за сгради в крепостта.

Кулата е с четири широко засводени, достъпни отвора от четирите страни, а от горе с купол, който ляга върху правоъгълник посредством четири ненапълно правилни пандатива и е покрит с керемиди.

Кулата устоява на историческите напрежения и удари, докато купола над науса е бил засегнат чувствително от земетресението през 1904г. и в последствие е възстановена от арх. Рашенов през 1936 година.