„Човек е роб на страховете си...Човек живее истински свободен само ако разбие и тези окови...”

из „Теория за Съществуването”

 С пълното съзнание, че и без това ще си навлеча вашия гняв с размислите си, ще се опитам да се изразя ... възможно най-малко страшно... ;-) 

Много от нас, хората( специфицирам човекът, тъй като за сега се твърди, че сме  единствените, които си задават съзнателно въпроси) са си задавали въпроса за съществуването(от рода на „Защо съществувам?”, „С каква цел съм се родил/а?” и т.н.). До отговора на този въпрос всеки може да се доближи само след като преодолее доста бариери на съзнанието, повече от които ние самите поставяме. Една от тях е

СТРАХЪТ

Човек понякога го е страх дори да се замисли защо го е страх... Приема страхът за даденост, и до известна степен е прав, тъй като страхът е заложен “генетично” във всеки от нас. От раждането, линия на живота на човек е продиктувана от три първични страха - страхът от неизвестното, страхът от смъртта, и страхът от това да е сам, подредени в този ред, като за втория и третия важи, че може да се приеме, че текущия е породен от предишния/ите. Всички останали страхове директно или индиректно произлизат от тях взети поотделно или заедно. В тяхната сянка преминава живота на всеки, съзнателно или не. Една позната ме запита какво имам предвид с гореспоменатия цитат от проекта с главно „П”, с който се занимавам от доста време ( и която между другото ме подтикна да го „блог”-на (цитата)) ... да дам примери, но това означава да опиша живота на човека като цяло, което не е лесна работа, тъй като е всеобхватен в цялото си разнообразие, но ще се опитам да нахвърля няколко щрихи  в „стандартните” периоди на човешкия живот.

ДЕТСТВО

Както споменах по-горе човек се ражда с „генетично” заложени страхове. От най-малка възраст човек e постоянно обучаван от родителите си, техните роднини, a малко по-късно и от обществото да се страхува. Това до голяма степен не може да се избегне, тъй като за да достигне до зрялост на индивида, той трябва да да бъде напътстван и предпазван поради липсата на достатъчно знания.

ЗРЯЛОСТ

Тук „зрялост” използвам в смисъл възрастен индивид ( уточнявам защото има и други значения на това да си достигнал „зрялост”, които са на друга тема )... На тази възраст човек е научил да се страхува в доста сфери на живота, поради неизбежното си съприкосновение с останалите в обществото... все пак сме стаден вид... Някой от страховете отпадат, заместват се от други, появяват се нови, но като цяло човек си има както се казва набор от страхове които поддържа постоянно съзнателно или не.

СТАРОСТ