Аман, от плиткодушие!

от DF на 02 април 2009, 10:57

Етикети: магазин , мизерия , търговия , аман , плиткодушие , боя , коса

 

Живея в малък град, където няма от онези големи магазини, в които можеш да се загубиш, ако няма кой да попиташ какво къде се намира и обикновено срещаш служителите чак на касата, когато трябва да си платиш удоволствието от разходката с пълна пазарска количка. В моя град магазините са малки, с една-две продавачки и всички си се познаваме, всичко си е много гот, когато отида да си оставя в кварталния магазин скромната лепта от 20-тина лева всеки ден, но някак си идилията свършва, когато отида за някаква малка услуга: примерно да ми развалят 5 лв... И тогава се случва случката... оказва се че нямат дребни, Но нали съм си гадна и изобретателна, веднага изпращам племенника ми да си купи 2 бонбона за по 5 стотинки и изведнъж му развалят 5-та лева. Аман, от плиткодушие!

Днес отидох да купя за майка ми боя за коса. Човек ще реши, че това е лесно. Е, не е! Отивам в магазина, избирам боята, вадя 10 лева да я платя и 15-16 годишната продавачка ми казва, че няма дребни и ме помоли да отида в съседния магазин да си разваля парите и после да и’ платя. Аман, от плиткодушие! От 10 години работя в Гърция и не си спомням някой да ме е изпращал да си развалям парите в съседния магазин, защото там магазинерите знаят, че по този начин си губят клиентите!

Е, аз реших, че не ми е работа да обяснявам на онова дете как се прави търговия, защото като знам колко заплата и’ дават направо не си струва да си мръдне задника от стола! Взех си паричките и отидох в съседния хранителен магазин и помолих собственичката да ми развали 10 лева, а тя ми каза че няма дребни. Аман, от плитодушие! В този магазин оставям най-малко по 50 лв на седмица. Е, вече няма да повтарям тази грешка. Просто вече няма  да купувам нищо от там.

Излязох бясна, защото се почувствах изиграна, не просто обидена!

Влязох в съседния магазин за бои и химикали с молба да ми развалят 10-та лева. Оказа се, че и там нямат дребни! Там оставих 3 000 лв, само преди няколко месеца, когато правихме ремонт! И тук вече на глас изкрещях: Аман, от плиткодушие!

Изкочих на улицата и се развиках със следната тирада:

-          Е*ати, селянията просташка! Е*бати смотаната ви търговия! Е*бати колегиалността! Защо си губите времето тука да имитирате дейност като за нищо не ставате!

Отидох бясна обратно в магазина и видях как момичето много бързо пъха боята за коса в торбичка и ми казва:

-          Може да я вземеш и да ми платиш по късно...

Добре ама аз пък не искам да плащам по-късно. Аз искам да платя сега. Защо да взимам на вересия нещо, за което имам пари да си платя?

Казах и’ че аз съм от онези откачалки, които винаги си плащат сметките благодарих и за усилието да не ми продаде боята за коса, отказах поръчката и си тръгнах много обидена. Обидена съм, че живея в отчайващо неразбираща, отчайващо мизерна откъм правилни постъпки и действия страна. Обидена съм, от това че това лято пак ще работя в чужбина и там ще ме попитат как е възможно всичко това да се случва.

Имам чувството, че мизерията не е в джобовете ни, мизерията е превзела душите ни. Ми аз пък не искам да живея в такъв вид мизерия.

П.П. Държа да подчератя, че в момента на написването, вече не ме е яд и дори не ми е тъжно. Просто ми хрумна да ви разкажа за премеждията на един обикновен клиент в българската провинция