напред към мъглата,все напред

надалеч от светлината, запътила съм се

незнайно как , незнайн и защо към неизвестното се стремя.

Какво желая и какво ли търся-дори аз сама незная.

Да спя не мога- да продължа не смея.

вървя ли вървя, а напред нали отивам.

Мъглата се сгъстява, още толкова не виждам,

светлината намалява-до кога ли ще я има?

Очи вперени в безкрая, търсещи надежда,

гласове и звуци сливат се в мъглата,

гласове на мечти и надежда

какво ли аз очаквам, на къде съм се запътила?

пътя вие се и вие- края даже се невижда,

а напред какво е-мракът,

само туй виждат ми очите.