Скъпи читатели,

преди дни публикувах в коментар към блога на iffi

 http://iffi.cc/blog/2009/02/metodologia-na-nauchnoto-poznanie/#comments

един анализ на текст, изваден от учебник по дисциплина, преподавана в Социология I курс (неуточнен университет). Предоставям ви и двата текста (цитат и анализ), тъй като положителната реакция на съдържателката на блога ме изправи на мисълта (аз не обичам да се навеждам), че евентуално и други хора ще харесат написаното (или по – скоро евентуално някой няма да го хареса и тъй като „event” означава събитие, то това ще е уникалност в контекста на универсума ) :

1.     Текстът:

“Със събуждането на усета за историчност, господстваща позиция в нашата наука завоюва една комбинация между етически еволюционизъм и исторически релативизъм, която се опита да освободи етическите норми от техния формален характер, да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” и по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи”

2.     Анализът:

„Исторически релативизъм” = историята е вярна както и да я погледнеш, затова да си я нагласим удобно. Справка "1984".

„Да освободи етическите норми от техния формален характер” = Къде е дълбочината в "Не убивай? " Щом не се поддава на тълкуване, е твърде формално.

„Да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” ”=    

                               =   моралът се дефинира от културата, т.е. в някои племена изнасилванията са обичай, значи всичко е наред и е морално. Кавичките на нравственото дори не смятам да ги коментирам.

„По такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи.” = С такава "етика" и "етическа наука" не може без кавички, по - скоро е "езическа наука". Емпирични основи - учене от опита. Ако е за науката, а не за "етиката" е добре, но ако "етиката" се определя емпирично, то тогава е " " етика " "

Послеслов.

Ако преведем „евентуално” като „събитийно” и изведем „събитие” от „Съ-Битие”, т.е. от „Споделено Битие” или „Колективно Битие”, то „евентуалното” е споделянето на битието, изразител на колективното начало в живота на хората, което е вероятностна оценка. Евентуалното е колективно (битие) и колективното (битие) е евентуално.

Заб. Послесловът е това, което остава след думите – прашни, оръфани термини, концепции, понятия, фрази, думи, звуци, които някак си се слобяват, за да не се изхвърлят, не се учудвайте от получилото се „развеселяващо плашило”