Виждам, че напоследък сме на поетична тематика и понеже не съм писала поезия мнооооого отдавна, намерих нещо прекрасно. 

Написано е от едно малко момиченце... малко преди да почине от рак в болница на Ню Йорк...

Дано някога и ние достигнем нейната мъдрост!

 

SLOW DANCE 

Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?

Или пък заслушвал ли си се как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Заглеждал ли се понякога в залеза на слънцето?

 

По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

 

Тичал ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “Как си”, чувал ли си отговора?

Дали вечер си лягал, прегърнал мислите за стотици грижи?

 

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

 

Казвал ли си някога на детето си “Това ще го направим утре”?

И в бързината си не си видял тъгата му?

Загубил си контакт, оставил си едно старо приятелство да завехне,

защото си нямал време да се обадиш и кажеш ”здравей”?

 

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

 

Когато тичаш като луд,

губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.

Животът не е спринт.

 

Затова отпусни се, чуй музиката

преди да е спряла песента.