Не знам защо все така се случва - е добре де, или поне на мен така ми се случва, че с години наред си точа зъбите за нещо, а после като дойде най-накрая, викам Чакайте бе, ама къде, ама аз съм начинающ!

Ами с любовта същата работа! (ударението на О, за да се запази приликата със зеленчука от оная фраза). Дойде тя, любовта, а аз по чехли, пеньоар и с ролки на главата и й викам чааакай бе! И ... какво да правя, тя си върви работата и хич не ме пита мене готова ли съм или не съм готова. Сещам се за тоя виц дето един приятел пита друг приятел може ли да свири на пиано. И другия приятел казва "Ами не знам, не съм пробвал."

И така... тоя блог няма да стане дълъг и изчерпателен, защото е много късно и утре ставам рано. Няма ги вече тия дълги утрини, утре сутрин в 6:30 звънва неумолимо телефона и хоп хоп айде и остави другото, ами тряба да приемам и предавам адекватно на ситуацията. Няма лабаво. И....ами тва ми беше приказката, де, че никой не те пита какъв си, айде айде с гегата, начинающ или не, и дали не си се готвил цял живот точно за това и .... и Ето, ето, пристигна той влака и на твоята гара, ама аз... всъщност не мога... дали да не изчакам следващия... гегата, гегата...