" Курортният роман се изгражда на основата на абсолютно искрени, но нетрайни чувства. Можете да се опитате да ги продължите, но бъдете готовu, след първата среща в родния ви град, това желание да изчезне от само себе си."(Actualno.com)

       Лято, море, бикини...и още нещо!...

       Е-е-ехо, къде сте? Как сте? Стига черни мисли, стига ежедневие, стига скука! Огледайте се, дори да сте в града, всичко наоколо е цветно, радостно и голо, е, хайде не съвсем, но почти...И, гледайки тази пъстра многолюдна тълпа, сигурно и на вас ви идват едни недотам праведни мисли - за любов, за кръшкане, за лек романс или пък знойна, но кратка връзка! А защо кратка? И така, представям ви тривиална една картина - курорт, море, плаж, напитки, стаени страсти...И ето ги героите - пак тривиално - той и тя, или тя и той...Случайна среща, закачлив диалог, покана на кафе, която преминава към нощен клуб, музика, танци, целувка и....знаете какво! Всичко върви чудесно, тя е влюбена, той също (или поне така показват), но десетте дни са като един миг!   Следва епилог - "шампанско и сълзи е животът ни"- оказва се, че единият от двамата(  а може и двамата) е семeeн!
     И тук е моят въпрос към вас, приятели - кой от двамата би пожелал, рискувайки, да сложи край на семейните си отношения  в името на една такава връзка - мъжът или жената? И, изобщо, имате ли такива ваши познати, които заради мимолетното лятно настроение, са подложили на изпитание "непоколебимостта" на брака си?
    Нека сме летни, нека сме цветни, нека сме различни...
    Нека ни е интересно...
   Чакам вашите истории и мнения!
   Жените или мъжете...?
 Мимолетност  ( т.е. чук-чаo)    или начин за  трайна промяна? ;-)

  ????