Капиталистически социализъм.
от lLOTOS на 12 февруари 2008, 12:52
Глобалната индустрия на третия сектор
В Европа НПО се радват на още по-широки привилегии. През март 2002 г. Съветът на ЕС и Европейският парламент приеха програма за действие на общността, която постановява финансова подкрепа за фондациите, ангажиращи се предимно с екологични проекти. В периода 2003 - 2006 за тези цели са били отпуснати 26.4 млн. евро, а с всяка следваща година субсидиите се увеличават.
от Драгомир ИВАНОВ [
11 февруари, 19:23
Глобалната индустрия на третия сектор
В едно свое есе чешкият президент Вацлав Клаус нарича заместители на социализма големите съвременни идеологии, свързани с каузите на мултикултурализма, промените в глобалния климат, феминизма и т.н. Те по думите му имат същата притегателна сила, както някога социалистическата идея, и в тях интелектуалците откриват нови възможности за действие и възвръщане на значимостта си, поизгубена с края на студената война. "След краха на комунизма журналисти, учители, публицисти, радиоводещи, автори на романи и творци попаднаха в групата на фрустрираните в изведнъж освободено общество, в което много от предишните ограничения вече са изчезнали. Те бързо схванаха, че свободното пазарно общество не се нуждае от услугите им в мащаба, с който бяха свикнали отпреди, затова потърсиха призванието си в нови области", твърди президентът. Клаус, определящ се за класически либерал, твърди, че под маската на идеологии и "изми" всъщност се формулират, разпространяват и проповядват антилиберални идеи, които в много отношения са близки със социализма. Според него във всички тях става дума за едно и също - група богопомазани по циничен начин налагат "благото" против волята на другите, обичайните демократични методи се изместват от други политически способи и интелектуалците винаги парадират с чувство за превъзходство.
Клаус обхваща почти целия спектър от "нестопански дейности", като посочва екологичния активизъм, радикалните правозащитници, идеологията на "гражданското общество", която според него не била нищо друго освен версия на постмарксическия колективизъм. Към тях той добавя и мултикултурализма, феминизма, аполитичния технократизъм, интернационализма и един феномен, който бързо набира скорост - НПО-изъм (NGOism), т.е. секторът на неправителствените организации, все по-влиятелен икономически и политически фактор с глобално значение. Или казано другояче, "нестопанската дейност" е новият опиум за интелектуалците, ако перифразираме известното есе на френския философ Раймон Арон.
Осмата икономическа сила с оборот 780 млрд. евро
Доколко обаче Клаус има право и каква в действителност е силата на третия сектор? По груби преценки по света действат над 21 000 НПО, в които работят 19 милиона щатни служители. Центърът за изследване на гражданското общество към университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор, САЩ, поставя фондациите, сдруженията и благотворителните съюзи на 8-о място сред най-могъщите икономически сили в света с оборот от близо 780 млрд. евро.
НПО разпростират днес влиянието си върху решенията на глобални организации. Фондациите разполагат с достъп до повечето структури в ООН. Важно условие е обаче да са акредитирани към Департамента за публична информация - към момента там са записани повече от 1500 НПО. От 1996 г. те имат право да бъдат консултанти към Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC), един от шестте най-висши органи на международната организация. На ECOSOC са подчинени влиятелни институции като Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация.
Благодарение и на засиленото си влияние в ООН третият сектор отчита значителен растеж през последното десетилетие най-вече в Африка и Азия. В края на 2005 г. в министерството на гражданската администрация в Китай например са били регистрирани 160 000 НПО. Само в Уганда пък функционират 3500 фондации.
Доходоносните конфликтни зони
Браншът развива сериозен бизнес в кризисните райони на планетата. В Афганистан през 2005 г. са действали над 1200 нестопански организации, като според изчисления на властите между януари 2002 и март 2003 една четвърт от международните хуманитарни помощи в размер на 312 млн. евро са били изплатени на фондации. Забележителното в случая е, че правителството е могло директно да се възползва от 16% от тази сума.
Близкоизточният конфликт също носи печалби за сектора. По данни на германския седмичник "Ди цайт" в момента в автономните палестински територии работят 1700 хуманитарни организации и пацифистки групи, като само за периода 1999 - 2005 г. броят им се е удвоил. Количеството не означава непременно качество, тъкмо напротив - в проучване на Световната банка от декември 2006 се твърди, че помощите не достигали нуждаещите се в Палестина, а разпределянето на парите е непрозрачно.
Екологията - новият Клондайк
В Европа НПО се радват на още по-широки привилегии. През март 2002 г. Съветът на ЕС и Европейският парламент приеха програма за действие на общността, която постановява финансова подкрепа за фондациите, ангажиращи се предимно с екологични проекти. В периода 2003 - 2006 за тези цели са били отпуснати 26.4 млн. евро, а с всяка следваща година субсидиите се увеличават. Това предизвиква остри възражения от други структури, тъй като при някои от подкрепяните НПО до 80% от приходите идват от европейските фондове. Тази практика беше разкритикувана и от вицепрезидента на Европейската комисия и комисар по администрацията Сиим Калас през пролетта на миналата година. Сред най-големите бенефициенти на европейските пари са екологичните сдружения "Приятели на планетата Земя" (Friends of the Earth Europe), Политическото бюро на Световния фонд за защита на дивата природа (WWF) и Европейското екологично бюро (European Environmental Bureau).
Именно екологията в момента е сред златните мини за третия сектор. Наред с модерните напоследък доклади и анализи, съдържащи най-различни предупреждения за климатичните промени, някои от тези "пророци" се занимават и с класическа лобистка дейност. Европейското екологично бюро, създадено през 1974 г., е шапка на 143 по-малки сдружения в 31 европейски и гранични на континента държави. То консултира Европейския съвет, комисията, парламента, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и др. През 2005 г. бюрото е имало бюджет 1.9 млн. евро, а от 2003 до 2006 г. е получило от Брюксел общо 3.3 млн. евро, като отделните национални правителства са осигурили допълнително 700 000 евро.
Класически пример за възхода на екологичните НПО е международната мрежа "Грийнпийс" (Greenpeace). Създадена през 1971 г. от няколко хипита с екологично съзнание във Ванкувър, днес за зелените миротворци работят около 1300 души по цял свят. През 2006 г. бюджетът за акции на "Грийнпийс" е възлизал на 41.8 млн. евро. "Давид се превърна в Голиат", образно описа пътя на "Грийнпийс" германският журналист Томас Дайхман, според когото мрежата понастоящем оперира като "глобална индустрия за протести".
Противници на "бизнеса" с екологичните доклади от известно време обръщат внимание и на още един аспект от дейността на НПО в тази област. Предупрежденията за неизбежни катастрофи вследствие на човешката дейност вече са част от основната политическа линия и еколозите в значителна степен се съобразяват с "очакванията на пазара". От поредния климатичен доклад почти всички очакват неизменното пророчество за глобалното затопляне и който не го направи, скоро може да очаква проблеми с финансирането си, обяснява социологът Петер Вайнгарт. Това според него дава основание и за съмнение в обективността на изследванията. Ефектът се засилва и от медиите - който първи публикува проучването си, си гарантира слава в научните среди. Вайнгарт гледа критично и към традиционни научни издания като списание "Сайънс" (Science) и "Нейчър" (Nature), които по думите му се проявяват все повече като един вид пресслужби, ориентирайки се към масовата публика, а не толкова (и само) към научната общност.
Никой, разбира се, не отрича целите на глобалните неправителствени организации. Днес повечето хора по Земята искат по-чиста околна среда и преодоляване на бедността, масовите болести и несправедливостта. Почти всеки, поне на думи, се обявява срещу дискриминацията на базата на етническия произход, пола или религията; мнозина се застъпват и срещу широката власт на държавата. НПО обаче не трябва да се смятат за неприкосновени свещени крави, ако не искаме и тях да ги застигне участта на социализма.