Приказка за 8ми март?

от Tintiava на 22 август 2007, 17:36

Категории: Поезия
Етикети: възпитание , майчинство , майка , дъщеря

 
оправдавам недоверието ти през сълзи!
Вярваш ли във нещо щом невярваш
В мен единствената, в любовтаси?
Леден поглед и си силна!
Аз по-малка от преди иподчинена.
Твоята усмивка, вече крива,
На лицето ти е вцепенена
И не си като преди красива.
Аз търпя и някак си не искам
Да повярвам и не мога дапризная,
Че не си ми от години близка
И не трябва да тепродължавам.
Вкопчена в животасъществуваш,
Мъчиш се по пътя си болезнен,
Но не казваш нито дума,
Мамо, няма орден завъзмездие...
Жал ми е, че правя грешки,
Иска ти се да съм друга
И протягаш длан, за да съмнежна,
С обичта си ме купуваш.
Аз оставам. Вярвам, чехаресваш
Всичко в мен, опитвам се дабъда
Малко по-разбрана и прилежна,
Въпреки, че се преструвам.
Как да ти го кажа щом неискам
Още да те огорчавам,
По-добре виновна да излизам,
Да съм твърдоглава или слаба.
“Майко” няма да ти кажа,
ти ще си останеш “мама”,
просто навик, не е важно
и не значи, че си права!