Сложила вечерен грим, тя вървеше в своето измерение. Дъвчеше шумно дъвка и правеше лилави балончета. Не мислеше за общата си култура, не мислеше за предизборните обещания, не чуваше тревогата на другите.
      За нея нещата бяха прости и ясни, но едва ли знаеше каква ще е след онези 10 години ходене по мъките, наречени млади години.
      А със сигурност имаше потенциал да е нещо повече, но нямаше кой да и каже, да я насочи да гледа напред с други очи.
     А тя сигурно е облякла новите си дрехи и седи зад витрината ''Нощно заведение'', отпива малки глътки от сладък коктейл и демонстрира заученото си поведение. Но тя е разбрала простата истина за безсилието и слабостта на мъжете към въртиопашките.
      ...платени квитанции за паркинг, телефонни сметки и по-специални услуги...
      Достатъчно е да се предадеш и да приемеш, че няма различни хора, а различни съдби, и с мръсни ръце да взимаш от потенциала на мисионерите.
       Искам да ритам и да блъскам по вратите, ала зад тях има празни стаи, в които се намират само кресла, а там седят изпразнени съзнания на промити от влагата на живота хора...