Когато слънцето залезе, и сребристата луна огрее тъмата на ноща
Ти си моята Кралица Лунна!!
От ноща идваш и огравяш с прекрасните лъчи Лунни нея, която е прекрасна!
Разплисква се по повърхността на вълните морски
Разпилява се сред какпики от роса върху чистата трева!!
Ароматна и зелена духана от вятър през ноща!!
Косата ти нежно кадифе, развята от полъх нощен сред Лунните лъчи
Гладка и студена, ароматна като напръскана с парфюм
Тялото ти....гладко и оформено, изваяно
Пристъпваш бавно , колебливо..... живота е пред теб!!!
С пантофки от сребърен кристал, вървиш към шума...!!!
Итригуващо нали??? Шумът се приближава, откъде е той?...
Какво е ? Ти , незнаеш , искаш да разбереш!!!! Но найстина ли искаш????? .... Пантофките , сребърно кристални с всяка крачка, цапат се всеповече, вече не изглеждат толкова красиви, а Шумът се е превърнал в рев, в Гръмотевично Торнадо, Тревата вече не е зелена поръсена с роса, Вятърът вече не подухва, а направо ве е!!!!!!
И задаваш си въпрос: Аз къде отивам, много е студено и даже почва да вали?????
Пантофките вече изглеждат мръсни, остарели!!!!
Искам винаги Блясъка на Лунна Светлина Вурху Капки от Роса!!!!!
А шумът, Шумът е от падищи Капки Роса!!!!!

made by Sekirata