Днес е 'Денят на Благодарността' в САЩ - голям местен празник, винаги последният чертвъртък на месец ноември... Цялата седмица децата са във ваканция и навсякъде има елементи на пуйки. Дори прогнозата за времето е украсена в четвъртък с печена пуйчица.
Та, както всеки от вас знае, на този ден новите заселници благодарили на старите такива в индиански образ, за това, че ги изхранили през тежките първи зими с царевица, тикви и пуйки. Благодарили, празник направили с неизменните кочани царевица, тиквен пай и пълнена/печена пуйка, а после ги поизбили малко, на принципа "Няма добро ненаказано".
И така, на плота ни се мъдри една добре оформена 11-килограмова нежна пуйка, която почти ще изнасили хубавата ни фурна, но ние няма да й се дадем. По стар, "прабългарско-американски" обичай, нашата пуйка за Деня на Благодарността ще е с кисело зеле, което и миналата година силно шокира бледоликите, но им плющяха ушите...
"Хм, странен вкус, я дай още едно парченце, да ми се нагласи вкуса...О, необичайно! Може ли още едно, да посвикна? Кисело зеле? От немския магазин, наистина? Ммм, не е типичния вкус на пуйка, я дай, още едно, да се сетя на какво напомня... Уау, не се сещам...Я още едно, да се подсетя..."
И така, понеже и тази вечер ще имаме бледолики гостенки, които ще ни посетят след като вече са кацнали за по половин час при зле-готвещите си отроци и роднини, и ще очакват тъкмо ние да ги нагостим щедро, потапяме се!
Предстоят ни 5-6 часа готвене, но пък списъкът с желаещи,
"така само просто да опитат" утре, е значителен. Стискайте палци и ще дам постпразнични отзиви!
***************************************
репортаж от съдбата на пуйката:
1. Миналата година, в квартирата, уж печката не беше никаква - стана убиец пуйка! И една крехка, девича, супер беше...
много сила се иска да удържиш над 10-килограмово чудовище плюс плънки и зеУе в ниско-разположена фурна....;))
2. Е, и тазгодишната се получи:
така "влезе" пълнежа....
така се пече...
на тази маса ще се изяде...
а някои подрастващи бяха най-нетърпеливите...
