Какво всъщност не ни достига, за да сме "номер едно"?
Спорим на тема ето каква Тя казва :
"
...без да съм Иван Хаджийски, тази тема ме изкушава напоследък. Не е като да нямам поводи да сравнявам, мисля, анализирам...Знам и дежурните определения за същността на българската народопсихология - от крайно положителните (ние сме гостоприемни, ученолюбиви, умни, потентни, с 1300-годишна история, с най-красивите мъже и жени на света....) до крайно отрицателните (ние сме завистливи, злобни, непрощаващи, с робска психика...). Пропуснах ли нещо?
Какво всъщност не ни достига, за да сме "номер едно"?
Аз отговарям
Всичко е казано добре. И всеки от нас мисли така, а всички заедно... различно за другите. Всеки има по един калъп, моят е от онова време, Вашият- от новото . Всеки иска другите да съвпадат с калъпа му- те да са добри, а аз, да правя. каквото си искам и в крайна сметка- другите народи имат държава симфония, а нашата - какафония . Липсва ни Главното уважение НА ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ. Омразата е най страшния наркотик. Лечението му е по дълго от продължителността на човешкия живот- над 100 години. Само едно доказателство
" Вижте какво интересно писмо намерих в Euroaktiv.com Мисля че е доста показателно за отношението ни към нещата, щом един чужденец ни кара да се засрамим от отношението ни към България, особено на българите в чужбина. Съжалявам че е на английски, като се върна ще го преведа за всички."
Нищо не ни липсва в по вечко ни е омразата , а прекален светец Богу не е драг. Нямам нищо лично. Казвам го. като обобщение