Цар Борис III

    В настръхналото историческо време между двете световни войни цар Борис III има нерадостната участ при едно обременяващо политическо наследство. ,,Българи! С Манифест от днешна дата Моят възлюблен баща оповести отказването си от Престола в Моя полза и с това велико самопожертване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България.Обявявам на българския народ, че от днес Аз встъпвам на престола на българските царе под името цар Борис III “- така новият владетел оповестява на 3 окт. 1918г. своето обличане в монархическата власт.Няма обаче оръдейни салюти за сина, който застава начело на една разсипана  след три последователни войни държава.А такива има  - 101 топовни залпа, когато на 30 януари 1894г. се ражда престолонаследникът Борис.Едва отворилият очи княз получава първите ордени и медали; вписват го в редиците на българската армия като подпоручик.С други думи казано, пред него се разстила бъдещето на владетел.Пет години по-късно умира майката, княгиня Мария-Луиза, и това бъдеще се помрачава от липсата на топлина и нежност в семейството.Строг и суров човек цар Фердинанд повече респектира децата си, отколкото печели тяхната привързаност.Борис III губи не само физическото,  но и духовното присъствие на майката- принцеса Бурбон-Пармска, жена с неоспорим интелект, нежна, чувствителна, отличаваща се с артистични и полиглотски заложби.
    Веднага след раждането престолонаследникът става княз Търновски и така символизира в очите на народа не само старата престолнина, но и историческата връзка и приемственост м/у трите български царства.
    Вероятно по линията на майката Борис 3 наследява интереса към философските учения.От бащата пък наследява друга характерологична особеност.При контактите си с хората, независимо от техния политически ранг и обществено положение монархът най-често спазва един принцип:да има предварителна информация за  своя събеседник, добре да познава темата на разговора и да не натрапва владетелското си присъствие.(358)
    Младият монарх няма образование от висок ранг.Ала дори и най-ожесточените му противници не отричат неговия ум, природна интелигентност и ерудиция.Тези качества се признават и от другите европейски монарси, ценят ги и много държавници.Широко известни са увлеченията и познанията на царя в областта на железопътното дело.Запазени са и много негови снимки като железопътен машинист.От баща си той наследява увлеченията си по зоология и орнотология.(362)
    Още се спори за ролята на монарха в преврата от 9 юни 1923г., когато правителството на БЗНС е отстранено насилствено от власт.Този спор  не се влияе от идеологическия сблъсък на термините ,,военнофашистки” или ,,военен”, с които се характеризира противоконституционният акт.Въпросът е за принципното отношение на Борис към военните, защото и на 19 май 1934г. те сполучват с друга насилствена смяна на правителството.Представители на марксистката историография привеждат доста факти, които опосредствено, но все пак в някаква логическа връзка навяват  убеждението за задкулисната ръка на монарха, тласнала чрез доверени лица заговорниците към деветоюнския финал през 1923г.Липсва обаче документацията от първа ръка, въпреки че в битността си на подсъдим бившият регент княз Кирил Преславски споделя между стените на затворническата килия в края на 1944г. :,,Всеки преврат у нас се прави със знанието на двореца.”(366)
    До края на живота си монархът следва примера на цар Фердинанд и се стреми тясно да обвърже командния армейски състав със съдбата на короната, да постигне желаното от всеки владетел единство между династията и войската.Затова Борис 3 търси подкрепата на Военния съюз.Изборът е продиктуван и от друга неблагоприятна за двореца реалност.При земеделското  управлението царят е лишен от едно основно право - правото на главнокомандващ.Почувствал доверието, съюзът на българските офицери помага на Борис 3 в трудните мигове на политически изпитания.Документирани са и противоречията между  цар Борис 3 и екстремистките фашистки организации в България, доказани са сблъсъците между двореца и техните лидери дори върху юридическа основа.
    Цар Борис вижда деградацията на политическите партии и техните водачи, потиснат е от обществената нестабилност, непрекъснато пораждаща се при кръвопролитните сблъсъци между отделните крила на ВМРО.Така амбицията на монарха да управлява в мир, ред и спокойствие постепенно се трансформира в решението за еднопартиен режим на управление. Както след абдикацията на Фердинанд, така и в средата на 30-те години времето изисква прегрупиране на политическите сили, налага тяхното единство.Цар Борис 3 ясно съзнава тази потребност.Първия път това  е необходимо, за да се изживеят по-бързо последиците от двете национални катастрофи, да се потърсят нови пътища за постигане на стабилизираща държавата програма.В средата на 30-те години политическата консолидация около Борис 3 като върховен ръководител на една авторитарна държава е потребна поради опасността от политически хаос.И Борис 3 трасира пътя за излизане от този хаос с планомерното изграждане на политическата и идеологическата система на една авторитарна система.Основната му задача в споменатото преустройство е да съхрани династията чрез авторитарната държава, въпреки че понякога изразява  колеблива увереност в смисъла на жертвите, които дава за постигането на тази цел.(374)
    Отношението на Борис 3 към икономиката може да се свърже и с известната негова пестеливост.След раждането на престолонаследника Симеон 2 през лятото на 1937г. липсват познатите за европейските дворове шумни и разточителни тържества.Вместо пищни веселия от цивилната листа на монарха, възлизаща на 5 млн. лв. Са отпуснати по този тържествен повод 500 хил. лв. За децата сираци, за летните детски колонии и за безплатни трапези в 60 общини.
    Близо 8 години след встъпването си на престола той не е напускал страната.Едва през 1926г. Борис 3 посещава Швейцария, Германия, Франция и Англия.Това официално пътуване има важно значение за победена България, която е изпаднала в международна изолация и плаща тежки репарации.Покачва се българският външнополитически престиж.От срещите си в европейските столици, при контактите с личности като Айнщайн, Бергсон и др. монархът също трупа международен авторитет, оставя впечатлението за умен, прозорлив и с подчертани дипломатически качества владетел.непосредствено след подписването на Ньойския договор монархът се оплаква в тесен кръг, че сега България е откъсната от Егейско море и поради това губи както стратегическото си положение на полуострова, така и предишната си относителна тежест в европейските дела.Към това вярно заключение може да се прибави и точно прецененият от него факт, че страната е обградена от силни, покровителствани от държавите победителки съседи.Ето защо при всичките си посещения в Европа Борис 3 се опитва да хвърли мостове на сближение м/у България и Запада.С търпимост, прагматизъм и гъвкавост при постигане на взаимното разбирателство монархът иска да привлече вниманието на Англия, Франция и САЩ към България, да  допринесе за инвестирането на френски и английски капитали в страната.От тази гледна точка пресилени изглеждат твърденията за външнополитически предпочитания на Борис 3 към Германия където се намира абдикиралият Фердинанд и към Италия, родината на неговата съпруга.
    Видимият вече през 1943г. обрат във войната тласка царя и другите ръководители на българската външна политика към по-предпазливо поведение спрямо Германия, към търсене на неофициални контакти с Лондон и Вашингтон.Намерението за завой на българската външна политика обаче е доста плахо и се проваля пред страха от реакцията на Берлин.Основната грижа на Борис при посещенията му в Германия е как да избегне допълнителните ангажименти.Кръгът около Хитлер започва да говори за двойна игра на българския монарх.Нацисткият министър на пропагандата Гъобелс пише за него в своя дневник: ,,Той е хитър и ловък тип, който очевидно впечатлен от тежките отбранителни боеве, които се водят на Източния фронт, търси някаква задна вратичка, през която да се измъкне.(389)
    Цар Борис 3 умира на 28 август 1943г.


Цар Борис 3 се среща с Адолф Хитлер...


             ИЗБОРЪТ МЕЖДУ СТАЛИН И ХИТЛЕР. Избор няма
В средата на 30-те години на XX в. става ясно, че водачът на Германия - Адолф Хитлер, ще търси реванш за своята страна. Мирът след Първата световна война е неустойчив. Това го знаят всички. Това е ясно и на съветския диктатор Сталин. Двамата тоталитарни водачи търсят своята световна победа. Светът става зависим от волята им. Югоизточна Европа е в плановете и на двамата. За Хитлер това е южният фланг на политиката му с Великобритания, за СССР това е жизненият интерес на руската империя - Проливите към Средиземно море. За пореден път България попада в центъра на световната политика.
Отговорността на избора изцяло пада върху цар Борис III. Сега отново с огромна сила изниква въпросът за националното обединение на българите в една държава. Немският реваншизъм, ясното съзнание на останалите велики сили в Европа, че решенията след Първата война не са справедливи, отварят темата за българските териториални интереси в Македония, Тракия и Добруджа. Става ясно, че България ще заеме място в очертаващия се конфликт на страната на този, който поеме ангажимент да удовлетвори българските интереси.
На 23 август 1939 г. СССР и Хитлеровият Райх сключват пакта Молотов - Рибентроп. На следващата година след силен натиск на Германия е подписана Крайовската спогодба. България си връща Южна Добруджа. Това става срещу ангажимент за изселване на българите от Северна Добруджа. След броени дни България е подложена на атака от Сталин за подписване на договор. От другата страна Хитлер също настоява за влизане на България в създадения от него Тристранен пакт. Надделява решението в полза на Хитлер, и то по една-единствена причина - обещанието за Македония. Така на 1 март 1941 г. България става част от Хитлеровия съюз. От април 1941 г. страната поема и управлението на земите в Македония и Тракия, към които има претенции поради българския им етнически характер. Българските войски са посрещнати без съпротива. Правителството, водено по това време от професора по археология Богдан Филов, успява за кратко време да установи административна власт в новите територии.

Протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт, 1 март 1941 г.,

Цар Борис III и правителството издействат от Хитлер специален статут за българската армия. Те изтъкват, че българският народ питае топли чувства към руския народ от времето на Руско-турската освободителна война. Решено е и българските войски да не влизат във военни действия на Източния фронт.
През пролетта на 1943 г. България успява да спаси своите евреи от германските концентрационни лагери. През лятото на 1943 г. умира цар Борис III. Престолът трябва да бъде зает от малолетния Симеон ІІ. Назначено е регентство начело с Богдан Филов. Събитията на Източния фронт дават своето отражение във вътрешната политика. Засилва се партизанското движение, ръководено от Българската комунистическа партия и направлявано от Москва. СССР вече настъпва към Европа. Това предопределя и събитията през новата, 1944 г.
Доста преди края на войната съюзниците от антихитлеристката коалиция разпределят своите зони на влияние в Европа. Сталин вижда възможността да влезе без загуби на Балканите. От своя страна режимът, установен от цар Борис III, няма никакви шансове за политически маневри. Няма и силна опозиция, която да бъде припозната като алтернатива. За Сталин е много лесно да измести губещия Хитлер в българското политическо пространство, а съюзниците му Великобритания и САЩ се отказват от България, разчитайки на по-сигурните Гърция и Турция. Идва ред на нова авторитарна система.

Симеон II след провъзгласяването му за цар.

Протестно изложение на 43-ма народни представители начело с Димитър Пешев срещу изселването на българските евреи в концлагерите, 17 март 1943 г

                                      И Н Т Е Р Е С Н О
ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Първата каска, използвана от българската армия, е германският модел М-16.

Войските на Германия започват Първата световна екипирани с т.н. Pickelhaube, изключително красиви шлемове с пика на върха и големи емблеми отпред, но без защитни характеристики, доколкото са изработени от кожа. Огромният брой ранявания в областта на главата показват нуждата от създаване на подходящо защитно средство основно срещу шрапнели и до известна степен срещу куршуми. Един от първите опити в тази насока е челно-лицевата защитна плоча, създадена от генерал Геде за неговата армия. Но тя е непрактична, дава не голяма защита, много е тежка, и така и не се налага масово /произведени са около 1500 бр./. Вместа това германските инженери през 1916 разработват стоманената каска М-16. Формата й е изключително удачна, не случайно английските "чинии", френските каски тип пожарникарски и американските "капаци" отмират с времето, а модерните каски от композитни материали на всички държави са с формата, заложена именно в М-16.

Доставките на каски от Германия започват вероятно през 1917 /появяват се по снимки от лятото на 1917 година/. Общо са доставени около 170 000 броя /според Ludwig Baer, известен автор на книги за историята на германските каски/. Очевидно броят не е достатъчен, доколкото е по-малко от 1/5 от броя на българите, свикани под знамената през Първата световна война. Каските са с оригиналната си грахово-синьо-зелена боя /среща се в няколко нюанса/, нанесена в немските и австрийските фабрики. До сега не съм видял на снимки каквито и да било емблеми, означения или символи на български каски през времето на Първата световна война.

Доставени са и двата варианта на М-16 - класически М-16, при който кожените възглавнички са захванати за кожен ринг и т.н. модел М-17, при който рингът е метален. Освен това, доставяни са и М-16 произведени в Австрия - различават се от немските по това, че нитовете на ушите, за които се захваща ремъкът, са разположени по-високо.

Фабрични маркировки / щампирани в метала близо до ръба от дясно отвътре на каските; две букви - код на производителя, последвани от две цифри - размер 60 до 68/: от каските, които съм имал възможност да видя до сега, се очертават два основни доставчика - ET /Eisenhuttenwerk Thale, Harz/ и Si /Eisenhuttenwerk Schlesien, Paruschowitz/ Oberschlesien/ - изглежда те са главните изпълнители на "Българската поръчка". Освен това съм видял само по една каска от производителите - BF /F.C. Bellinger, Fulda/ и TJ/C. Thiel & Sohne, - Lubeck/, но те са по-скоро изключение, може дори да са останали от германците, които са се били на Балканите. Освен това се срещат относително много каски австрийско производство, без означения.

Следващите снимки показват български войници с каски М16, лятото на 1917 година

.. .

Възниква въпросът, защо отдушниците са така издължени, като рогца, а не просто дупки. Разбира се, това не е случайно. Каската дава защита, но само до някъде. Би спряла шрапнели ири заблуден куршум, но пряко пушечно попадение не оставя шанс за войника. Това важи особено за картечарите, наблюдателите, патрулите. За допълнителна защита е създаден т.н. Stirnpanzer - плочка броня, която се закрепва на челната страна на каската, именно за издадените отдушници, като освен това се подсигурява и с ремък през задната страна.

Това дава обяснение и на въпроса защо големите каски /размер 66 до 68/ имат цилиндрични отдушници, докато при по-малките размери - 60 - 64, отдушниците имат мьлко "стъпало". Просто по-малките каски са и по-тесни, а плочките са произвеждани в един размер. Стъпалото компепсира луфта, ето двата варианта, със и без него:

л

Спрях се на челната броня, защото според мен известно количество и от нея е било доставено на България. Смятам, ча на тази снимка ясно се вижда български офицер с М16 и Stirnpanzer /click за по-голяма снимка/:

СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА/ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

След Първата световна война на България са наложени тежки ограничения. Според Ньойския договор от 1919, войската е ограничена до 33 000 души /включително граничната стража!/. Всички оръжия са намалени съобразно тази бройка, а някои даже и повече /например, нямаме право да имаме военна авиация/. Смятам, че и броят на каските е бил съответно намален и именно това довежда до нуждата от изнамирането на новата М36, когато през 30-тте постепенно ограниченията са преодолени и численият състав на българската войска е увеличен.

Снимката е вероятно от 20-те години, тъй като светлите униформи на офицерите не са фронтови

През време на Първата световна и след нея, чак до 1936 г., М16 остава основната и всъщност единствената каска в българската армия.

От средата на 30-те години, от дясната страна се появява малък трикольор във формата на щит с тънка черна рамка. До 1936 е рисуван ръчно, след това се среща като ваденка.

Дори след появата на М1936, М16 остава на служба. Използва се и във Втората световна, разбира се в много по-малък брой, в сравнение с М36.

През 30-тте години голяма част от наличните каски М-16 са преработени - те са пребоядисани и оригиналните немски кожени амортизатори са подменени с български. Нещо повече, на много каски цилиндричните куки, на които се закачва стандартният свалящ се ремък, са заменени с халки с несменяем ремък от 2 части /оригиналните ремъци са от 1 част, с плъзгащи се катарами за регулиране на дължината/.

	Любопитна снимка от края на 20-те или началото на 30-те - Школници от ШЗО, с големи бели черепи и кости, нарисувани на челната страна на каските. /click за за да видите снимките по-големи/
	Тук е интересна снимката, използвана като фон - 1935, цар Борис III, принц Кирил, ген. Луков и др. Всичките каски са М16 с изрисуван трикольор.
	Български войници с М16. На фронта, края на 1944 или началото на 45 г.

СЛЕД ВОЙНАТА

И след войната добрите стари М16 са на служба. Може би една част са бракувани, но все пак доста остават, може би по-скоро като резерв. Повечето от тях през годините са многократно обновявани, но все пак някои се запазват в оригинален вид.

Първите две снимки показват М16 в оригинален вид от 30-те - ръчно нарисувана емблема, оригинален немски амортизатор с 3 възглавнички, български ремък. Другите снимки показват М16, преминали пълно обновяване в български военни фабрики може би само преди броени години /пребоядисани и с чисто нови амортизатори и ремъци/.

Между другото, нарисувани на ръка или под формата на ваденки, във всички трикольори цветовете са наклонени на ляво. Всички... без този:



Цар Борис и Царица Йоанна