Този репортаж се осъществява с любезното съдействие на Великите кристали, известни още и като Мастика насъщна наша

Баш ми е драго, уважаеми съблогъри, да приветствам вам от името на Големия гьол и моя голям приятел и съученик от гимназията – Н.П. Нептун.

Та, понеже се каня да тръгвам тия дни, рекох да изпълня обещанието си и да драсна некой ред по повод морския ми воаяж.

Та, ето преките ми впечатления – водата е мокра и солена, мастиката – на кристали и студена (а не тъй както я порка Ванката Ангел кат’ чай).

Тук-там се срещат свежи мацки, стига да не ви мързи да ги гледате.

Мястото – Ахтопол.

Интернет клубът им е под секва критика, яка селяния и чалгария, ама кат обърнеш третата мастичка – не пречи.

Ке са върна доста бял. Туй вече си е направо научен факт. Употребата на Великите кристали в комбинация с тараторец или айрянец водят до абсолютно побеляване. Туй и за сведение на Майкъл Джексън.

Прочее, може и още да са напише, ама друг път, драги съблогери и колеги. Кристалите очакват да им отдам почит.

Поздрав най-сърдечен

от ваш приятел вечен –

весел Мейкъранчо :)