От онези славни времена, когато се бореше със зли магьосници и сватосваше воденичарски синове с принцеси му бяха останали само чифт изпокъсани чизми и титлата херцог. В интерес на истината, част от магьосниците бяха отдавна емигрирали в „Землемория, други се бяха преквалифицирали в хейтъри, а трети водеха предавания от типа „Как да се предпазваме от черна магия”
Водениците и замъците, отдавна бяха превърнати съответно в кабарета,шата и винарни.
Нашият герой отдавна беше заменил изпокъсаните чизми с обувки „ Джими Чу”, а върху атлетичното му и грациозно тяло се кипреше костюм на „Армани”. Тъй като бездействието му беше чуждо, а титлата му действаше като афродизиак на мацките, реши да се заеме с нещо .
В главата му се зароди идеята да стане собственик на конкурсите „Пис Вселена,” Писис Кейт Юниверсал „ и на традиционният мартенски бал. За всичките събития организирани от него имаша само едно изискване, дрескода в тях да бъде Caute coture.*
Беше зашеметен когато парите почнаха да се сипят върху него като дъжд, нямаше откъде да знае че всички котараци които имаха положение и участваха в разни икономическо-геометрични фигури давах мило и драго половинките им да станат победители в неговите конкурси.
Да, онова старо време и младите му години отдавна бяха отлетели. За него му напомняха само постройките в стил „Рецесион , един лорд и цар от страната в която беше емигрирал.
Херцог Чизъм дьо Кот отпи от чашата си глътка мляко, въздъхна тежко и затвори книгата с неговата приказка.
*Кот котюр(фр)