24 юни - Еньовден
На 24 юни Православният свят празнува рождението на Свети Йоан Предтеча и кръстител Господен, а народният календар тачи всепобеждаващата природа.
На този ден по традиция се чества големият летен празник - Еньовден. От този ден, Еньо намята кожуха и тръгва за сняг, т.е. слънчевата енергия започва да намалява. Народът казва, че сутринта слънцето "играе" и който го види при изгрева му, ще бъде здрав през цялата година.Еньовден е известен и с това, че срещу празника се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по тъмно жените-баячки, магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Освен тях, за билки тръгват и много жени и моми - млади и стари, които берат различни треби и цветя, на първо място еньовче, от които после правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги ползват за лекуване - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките.
Еньовден е най-виталният ден през годината, когато слънцето е в зенита си. Той бележи средата на годината и като такъв, е и ден за равносметка. Според преданията на всички балкански народи в нощта срещу Еньовден магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена "мамница", отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си.
Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.
Срущу Еньовден момите пускат в медник с "мълчана вода" китка с пръстен, а на сутринта момиче, накичено като бурла (еньова буля), вади китките една по една с превързани очи. През това време останалите, пеят припевки, подобни на гатанки, които изразяват гадаене.http://www.youtube.com/watch?v=8ecbon39byI
Еньовден
Цветан Диковски
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
Честит празник! :-)))
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!