С лъвски скок надскочи всяко време,
величествената ти порода е изчезнал вид,
като безумната ти дързост, няма друга,
и тази смелост, няма вече днес!
В знак на почит, главите сме навели,
но не това ти искал си от нас,
сега падаме за тебе на колене,
а тази поза, не би желал,
дори в признателност към теб!
Уж дишаме от този същи въздух,
от който дишал си и ти,
но явно, само го хабиме,
и търкаме напразно същите земи!
Нахрани цяла нация със гордост,
с твоя подвиг, кичем се и ний,
а ние те предадохме безсрамно
затрихме твоята борба и идеал.
Чист и свят, само ти остана,
с душата си за хората република гради,
но хората не са оназ добра светиня,
напразно, за тях се жертва ти.
Добре, че гробът ти, не знаем де е,
костите, поне да гният във покой,
духът ти мира няма да намери,
че ние сме онази черна кал.
Калта от лицемерна глина,
примесена със мерзост и подмол,
прости ни, че сме само суха плява,
прилегнала по твоята земя.