В тази част ще разкажа за учителите в частното школо. На теория това трябва да са подбрани учители с висока квалификация, добро име и доказана практика. Всъщност 2/3 от учителите в частното училище са учителите от... държавното. Повечето колежки пребягваха от часовете на държавен щат, за да вземат лекторски в частното училище. Причината е ясна - учителските заплати са толкова "повишени", че без да работиш поне на 2 места - умираш от немотия. Дали обаче натоварването по 8-10 учебни часа на ден е нормално? И дали качеството на учебния процес е на необходимото ниво при такова натоварване? С оглед на видяното смея да се съмнявам.
Но да си дойдем на учителите. В последните 2 години умишлено избягвах контакти с бивши колеги. Решил бях твърдо да се абстрахирам от "вдаскаляването", да пооправя нервите и да не личи от 3 км. на публично място, че съм поредния "луд даскал". Успях донякъде. Започвайки отново работа в системата бях се подготвил за "шокова терапия" от учителска простота. Но...действителността излезе по-въздействена от всички очаквания.
"Какво са ти виновни колегите, ти нямаш ли работа с децата?" - ще ревнат още прочели-непрочели някои люде. Вярно, основната работа на учителя е с неговите ученици. С учениците не съм имал проблем във всяко едно училище. И тук - в частното, щом разбираха, че в тяхната група влизам аз (не забравяйте "гениалното"нововъведение за ротация на учители) , по лицата на децата цъфваха широки усмивки и в стаите започваше неподправено ликуване. Подобни спонтанни реакции едва ли мога да приема за подмазване. А какво общо имат колегите в една учебна обстановка? Ето ви примерите - съдете сами!
Пример първи: Междучасие
За какво се говори в един учителски колектив през междучасието. Или с перифраза: какво си клюкарят група жени през почивката, щото мъжете са изключение. Пропускаш преразказите на последния (или поредния) епизод от даден сапунен сериал. Запушваш си ушите за мръсните клюки кой с коя се развел, кой с коя изневерява и неприкритото завистливо цъкане коя си намерила любовник. Ама не става ли дума за книги в подобни диалози? Всъщност, става...ако книгата е готварска!
Поучен от дългогодишен опит вземам сериозни мерки. Дъщерите ми подариха плейър за рождения ден. Затова пъхам слушалките в ушите, пускам си хубава музика (не чалгийка - само класически рок!), демонстративно обръщам гръб на централната маса, където са се струпали мнозинството учителки и се правя че пиша нещо на компа. Обикнавено "номерът" минава. Даскалиците си се хилят, аз си слушам музика, а и да ми продумат нещо вдигам рамене и посочвам слушалките. Но този път една от тях му тупа толкова настоятелно по рамото, че съм принуден да сваля слушалките. Може би е нещо много важно? Ами! Бил съм единствения мъж в стаята (и един от тримата в училището!) и трябвало непременно да изслушам този виц. Аз вицове не измислям, виж помагала по литература и разкази се случва. Затова преразказаният виц от категорията "мръсновати" не е мое творение. Знаете го сигурно: Някаква учителка била самотна. Тръгнала да си купи хляб и зърнала в локвата пиян мъж, но сравнително млад и симпатичен. В главата и се зародила идеята, че на връщане ще го измъкне оттам, ще го изпере, нагости, напие, а той няма начин да не и се "отблагодари". Купила хляба, но на връщане мъжът вече го нямало в локвата. И тогава тя произнесла класическата фраза:
- Ех, смотана даскалице, що го купува тоя хляб? Като че ли 3 години хляб не си яла!
Добре, разбирам донякъде. Част от жените и още по-голяма част от учителките си имат интимни проблеми. "Човещинка!" - казваше Ганьо Балкански. Ама толкоз години не разбрах защо тези проблеми трябва да бъдат демонстрирани по този начин - публично и просташки.
Без коментар напуснах учителската стая. От този случай предпочетох да слизам на двора с децата.

Пример втори - Помагалото
Предлагам на един от колегите по литература едно от нашите помагала (за 8-ми клас). Викам си: мъж е, трябва да е по-нормален и по-достоен за доверие. Той благодари сърдечно. Според неговото мнение учебниците били лоши, от помагала имало нужда. ама...от 7-8 години не сварвал поне едно помагало да прочете?! Работа, работа... Останах втрещен. Къде ги надутите приказки за постоянната нужда от поддържане на форма, от квалификация и преквалификация, от парите за учебна литература, която трябвало педагозите да си купуват? Май мнозинството си чете едни и същи неща от 10-20 години. И новите разработки и промени в учебните програми само развалят спокойствието. После се оплакват, че децата не ги слушали. Ами как ще слушат  като старата грамофонна плоча се върти безкрай?
 А историята с колегата се разви по обичайния начин. Толкова му харесало помагалото, че почнал от него да диктува в часовете. Но не го предложил на учениците! Няколко деца сами дойдоха при мен да си го купят. На следващия ден педагога, видимо разстроен, ме запита защо съм им продал помагалата. Сега учениците щели да знаят "колкото него"....

Пример трети - Работа "в екип"
Тръгнал съм си от училище, предстои ми нощно дежурство и нямам време за разтакаване. На мобилния ми се звъни. Непознат номер, но звъни непрестанно. Вдигам и се оказва колежка по литература от школото.
- Връщай се веднага! - крещи тя - Няма ми ги контролните!
 - Че защо да се връщам? Моите са си в чантата!
Следват разяснения как трябва да работя " в екип". Ако на един му изчезнело нещо, всички трябвало да го търсят. След това се събираме целокупните българисти в една стая и там заедно проверяваме писмените работи. Разбира се, сиктердосвам я. Отивам на дежурство. Аз моите поверените ми писмени работи проверявам на спокойствие у дома. Не ми е нужна компания или наставления. А подобни "производствени съвещания" са били характерни преди половин век
Колежката от другата страна на телефона издивява. Не можело така! Искал съм да я "копрометирам", затова нарочно съм понесъл със себе си и нейните контролни. Харесвали повече мен и щели да ми дадат втория щат, зная ли аз, че и двамата с мъжа и са безработни? Затварям мобилния с чиста съвест.
На следващия ден тя ме среща с мазна усмивка. Намерила контролните в... пазарската чанта. Но не било честно все пак мен да назначат на щат. На възраженията ми, че нито мога да взема, нито искам часове за цял норматив (погледнете първата част!) следва безапелационното съждение:
-Ти не искаш, ама ще те накарат!

На резонния въпрос: "Имаше ли нормални учители в това училище?" ще отговоря: Със сигурност! Но бяха малко, бяха скромни и тихи. А нашата гилдия все по-често е представена от другите - излуделите и кресливите. Именно те вдигнаха една ненавременна, обречена стачка, която провали съсловието. За мен стачката е основния вододел. Държавна политика беше и е най-читавите учители да бъдат прогонени, а училищата съсипани от некадърни директори, инспектори, министри. Но след печалния край на стачката много и то най-кадърните колеги сами си потърсиха и намериха по-спокойна и по-добре платена работа. Последваха масовите съкращения тази есен(те още продължават!). Ще се наеме ли някой да твърди, че бяха съкратени най-некадърните? Или може би си отидоха за пореден път най-мислещите, най-знаещите, най-"непокорните"? А такива дето се подлагат на директорите, славословят министъра и пасмина останаха Само че родители и ученици виждат и чуват. Държавно или частно училище с подобни "кадри" са само двете лица на пълния провал в системата.

Ето и линкове към първите две части на постинга:
http://www.bglog.net/Obrazovanie/22646  и http://www.bglog.net/Obrazovanie/2296