Времето е много странна величина, понякога лети, понякога пълзи но винаги ме удивлява начина, по който го възприемаме ние – хората.

Повечето хора го свързват с часовника: колко е часа? Някой го свързват с климата...

Спомням си, че когато се заоблачаваше в детството ми дядо ми все казваше:”Грънчаря се моли да не вали, градинаря се моли да завали, а Бог седи и се чуди на кой да угоди...”

Тези дни наблюдавам родителите на шефа ми. Тях ги вълнува в колко часа ще изгрее и в колко часа ще залезе слънцето? Още не съм разбрала защо е така, тъй като местните повече ги интересуват фазите на Луната, защото от нея е зависим риболова, но този свят не спира да ме удивлява с чудатостите на иначе монотонното си ежедневие.