Всичко беше добре до момента в който не усетих как нещо ми се мятка около дясното коляно. Седалката ми се беше развързала или скъсала. Панирах се, вярно оставаше ми метър до горе, но седалаката е част от осигуровката ми. На 30 метра с развързана седалка за втори път водаш няма как да  не се панираш. Вързах един възел колкото да не я загубя и нагоре. После ми обясниха, че не е било опасно, по-важно е да се държи на кръста. Хем си виках "Мисли логично!" за да се успокоя. От паниката съм прекарала въжето, на другия край на което има човек, през назъбени скали и ако човека беше паднал щеше да се скъса. После го заклещих и щях да го режа. Нали съм жива, ще възтановя някакви си сто-двеста лева и готово. След пет минути го освободих.
И тъкмо когато си мислех, че всичко е свършило и трябваше да само да сляза по пътечката до долу с партньорката ми, си сложих каската с обяснението "Имам лошо предчувствие."
Видимо всичко беше ок. Осем и половина вечерта все още светло над южния възел на 20 минути от последния блок на зоната и още двама души катерещи се някъде наокло. До там се стига само по два начина с катерене отдолу и кола отгоре по един единствен път. Изобщо пусто място.
Една изоставена къща почти на ръба на скалите и много храсти около нея. Които трябва да се заобиколят.
Тогава ги видях - мъж и жена движещи се към нас, а на десетина метра зад тях паркирана сребриста кола.  На видима възраст 20-30 години, облечени официално. Мъжа в черен костюм. Пред него върви жената в къса черна рокля на високи токчета.Не вървяха право перпендикулярно към нас, но в нашата посока, към къщата.
Вече се бях успокоила от предишния стрес и дори пусках шеги. Огледах леко и завих около къщата, за да си спомня какво видях през тази минута в която се движих към тях . А именно -  вързаните ръце на жената!Ръцете й бяха вързани зад гърба, мъжа се движеше зад нея. Но не му видях ръцете.
 С обърнат гръб и по пътеката надолу с обикновено темпо. Преди да осъзная ситуацията. Изобщо се изплаших  не му е чиста работата на оня. Пусто място, вързани ръце. Изплаших се за нея, за нас. Бързах да си прибера инвентара да извикам инструкторите и да се махна от там.
Минаха ми хиляди мисли. Първо си помислих, че тя е проститутка. Тази теория пропадна. Така добре облечена жена, толкова скъпа кола със софийски номер и вързаните ръце предполагат действието да се развива поне в хотелска стая. Други варианти, отвлякъл я е, иска да я убие. Мястото е идеално. Никакви свидетели и място, където да бъде скрит трупа.
 Значи мислех аз и отказвах да приема, какво означава това. Намерих джиесема и тамън да звънна на инструкторите забелязах, че се е изключил, снощи не го заредих. През следващи 15 минути прирах нещата в раницата и си мислех "Това е живота". Това, че на мен нищо нищо не ми се е случвало не означава, че такива неща не се случват.
Толкова пъти се прибирам сама през един тъмен участък между два квартала. Сама и без да ме е страх през паркове, по странични улички. Как нищо не ми се е случило. Никога не съм разбирала някои като кажат, че ги е страх и не искат да минат през поляната по тъмно.
Тази вечер се прирах с такси за 2 минути. И никога повече с незареден телефон и сама. Като не осъзнаваш заплахата, не се страхуваш. Единственото по-така, което ми се е случвало е да срещна ексхибиционисти. Но заради разсеяност, блестенето на слънцето или друго винаги съм ги подминавала без да забележа какво става в първите минути. Като обърна гръб замисля се и си спомня, вече всичко е минало.
Дано да съм й спасила живота с появата си. Те бяха изненадани да видят две момичета със сто метра въже и много потракващи метални неща на кръста, които изникващи от храстите. Дано да се е отказал от намеренията си. Дано.. Не се обадих в полицията, не само аз си носих телефона. Нямам им вяра, а и трябваше веднага,  не след след половин час след като съм далеч от устето. Нямам угризения на съвестта. Така прецених, така реагирах. Инструкторката ми каза страхът е най-страшното нещо. Там отдолу където се намирах бях в безопастност, невъзможно е да слезеш до долу с неудобни обувки. Но въпреки това се наревах. И следя новините.