Имам приятел. Познат.. Неговото щастие изглежда, че зависи от мен. Винаги ли когато някой "печели", друг трябва да "губи"?... Какво ще стане ако откажа да участвам? Да се оттегля от тази игра?.. Преди мислех, че мога да контролирам живота си.. Сега с подобни изказвания внимавам повече...

Видях го да върви. Отчаян, разгневен. Ако беше самотен, щях да пробвам да му помогна. Да бъда до него, да го прегърна. Но това не е достатъчно. Той иска моите цветя. Защото ги харесва... Казва, че никога не е имал такива красиви цветя. Аз също...

А той е тъжен. И говори против всичко.. Трябва ли да му дам моите цветя?...

Гледам... И не мога да повярвам какво се случва. Искам да се събудя!! Да отворя очи и да видя как..

Небето отново е синьо, меко, простряло дланта си широко над нас... Червени макове изпълват поляните. И ние сред тях.. Ходим.. Ръка за ръка. Смехът ти се носи над топлата утрин. Поглеждам очите ти. Ясни и чисти.. Изпълнени с живот. Моите също се усмихват.. :) Продължаваме напред. Заедно. Малко дете тича наоколо... Бърза, напред. Да го последваме, искаш ли?....

Изтривам очите си... Мокрите.. А всъщност не искам сълзите да текат. Не искам да виждам черното повече от всеки друг.. Не искам... толкова много неща......

......"It's always darker before the dawn".......

-----------------------------
настроение: The Cure - The Last Day of Summer