Ние си знаем, че някога Господ дал на българите парченце от рая и вместо една звезда - целия Млечен път...друг е въпросът ние как го управляваме тоя рай..
 Имало някога един народ, на който Господ не бил дал много - настанил ги на дъждовна, ветровита и със скъперническо слънце земя. Пък и не била много - повечето било мочури и вода...Но както казва моят приятел Йори:" Мочур е когато само си намокриш краката до глезените. А блато е, когато затънеш до главата..." Та...хората се заели да си подсушат краката и направили от мочура приказка.
  Ниска земя...даже летището им е на 5 метра под морското равнище, но затова пък всичките им пътища са върху дигите (та и да се наводни мочура, пак можеш да стигнеш навсякъде). И понеже навсякъде е равно, навсякъде можеш да стигнеш с едно колело. И с една лодка :))

  Когато минаваш през селцата (защото обикновено холандците живеят в малки населени места, град с 50 000 души е вече "голям град"), винаги и на всеки прозорец те посрещат по две цветя, или два фенера...или нещо друго красиво, но винаги по две. В стари времена, когато мъжът излизал в морето, жената запалвала свещ на прозореца, за да го води светлината винаги към дома...и така и до днес - две фигурки красят всеки прозорец във всеки дом. Може би, защото старите пирати вече са уседнали :)), напълнили домовете си със съкровища и аромати от цял свят...

 
  Селцата са пресечени от канали и диги, а по дигите - пътища и велоалеи към всички посоки на света. И задължително по една голяма греда с кука и скрипец под покрива (за вдигане на несметните товари от лодката в къщата). А понеже под къщата  често е Мочура, затова тя няма и мазе, а само таван, който служи за всичко, което ние правим в мазето :)) Обърнат свят, ама красив. Нищо, че под краката им е мокро.
 И така разбрах, че Мочура не ти пречи, само блатото, защото затъваш до шията в него. А мочура, ако знаеш какво да го правиш, може и да е от полза. Като например селските стадиони (има ги във всяко село, понеже холандците, когато не работят - спортуват) - имат си "наводнителна система" и всяка зима си ги наводняват, за да си направят ледени пързалки. А през лятото задължително събират всички деца от селото на тях, за да се учат да строят къщи. Става ти някак необикновено като гледаш хлапетата, въоръжени с истински чукчета и пирони, обути в гумени ботуши и закачулени с дъждобранчета, да се катерят по гредите и да строят къщи... Но, ако помислиш трезво - какво му трябва да знае на човек повече от това да съгради дом и да пресуши мочура?


 А като пораснат малките мореплаватели, които нямат страх от нищо, градят ей такива домове:


  И във всяко село вдигат по две църкви - католическа и протестантска. Ако минеш оттам във времето на чуднодействието, може и да видиш как светят...


   Имат си и страна на приказките - "Ефталинг". Ама - за нея следващия път.
   Таа...време е да стегнете колелетата и да вдигнем дигите над Мочура.