ГЛАСУВАХ. И какво от това? Светът никак не се промени.

Точно преди няколко дни стоях на спирката и гледах облепените и’ с хартия стени – некролог, некролог, плакат на Атака с портрет на Волен Сидеров, после пак некролог до некролог и после плакат на РЗС с некролог върху снимката на кандидата. Вечерта пък се разходих из града и видях само плакати на настоящо/бившо/бъдещия кмет, кандидат за трети мандат и се сетих за онази предизборна платформа: „Всички изборни постове по два мандата и после вкъщи” или нещо такова, но като такова някак ми харесва.

Обаче хората в малките градове се страхуват да си го помислят. От цял град само на витрините на два магазина имаше плакати на друга партия, а на всички останали нагличко и печелившо се подсмихва настоящо/бившо/бъдещия за трети мандат кмет.

Още по-лошото е че последната седмица беше времето, в което истински сплаши хорицата от едно село, като прати багерите хубавичко да разкопаят тротоарите, та  хората да си помислят, че ако не го изберат завинаги ще живеят върху лунен пейзаж. И хората се изплашиха.

Толкова се изплашиха, че не отидоха достатъчно масово и под строй на безплатния, предизборен концерт, обаче местните самодейни танцови състави отидоха и най-вече с детските си формации, защото политизирането на учениците в училище е забранено, но на стадиона е задължително. Дори нещата стигнаха до там едно от децата да излезе и да заяви, че понеже тази година има право на глас, ще гласува за

 настоящо/бившо/бъдещия кмет. Е, не го каза с тези думи, но на мен комсомолските изказвания не ми се удават нито за помнене, нито за записване. Мен лично детското изказване не ме учуди, още повече, че водеща на програмата беше учителка. То аз отидох точно заради тоя вид сеир много исках да видя как човек е решил да печели избори и дори може да го прави на всяка цена и на гърба на всеки. Точно там дори разбрах, че реда на снимките от плаката с бъдещи общински съветници не отговаря на действителния политически ред, защото тези, които ще станат съветници не са за показване, понеже никой няма да ги избере, та затова на първа снимка е най-младият и неизвестен кандидат, а на първо място онзи с осем годишния стаж на дупелизец.

Точно тук си спомних реда – некролог, некролог, плакат с некролог върху снимката. Политическата ни изборна система май вече си е за некролог, поп, опяване и изпращане в небитието.

Ще си кажете: „Я, пък тая е срещу някой”. Ми кажете си, ама може да сбъркате. Повечето от хората в досегашното управление ми са лични познати и мога да кажа, че ги уважавам, защото си вършеха работата добре, но точно на тези избори направиха нещата пошли и не мога да не се възмутя. И затова се възмутих, толкова се възмутих, че мислех да не гласувам, обаче гласувах и как само гласувах! Редих се на опашка повече от половин час. Пред мен минаха поне трима души, които имат адресна регистрация в нашия квартал, но живеят на друго място, една такава дама дори  изпревари десетина души, понеже я бяха докарали с общински превоз и щяха да я прибират до дома и’ с него. Та интересни избори имаше днес. Сигурна съм, че и резултатите ще са интересни.

P.P. Старите българи са избирали ТАКА