Тъмнината бавно отстъпваше пред първите слънчеви лъчи. Тишината постепенно
се оттегляше с пробуждането на града, превземана от гласа на цивилизацията.
Толкова символика има в пробуждането – мислех си, докато приготвях кафето.
Всеки нов ден е един вид раждане, ново начало, старт и същевременно следващо
стъпало, продължение на започнала някога история, поредната крачка в житейския
ни път.
Има разлика, обаче между събуждане и пробуждане. Много хора будуват без да
се пробудят с години, а понякога и цял живот.
В един филм се казваше, че всяка изтичаща минута е шанс да променим съдбата
си, но това е възможно единствено за отвореното, пробудено съзнание. Онова, което не просто гледа, а вижда, не просто чува, а
се вслушва, не просто съзнава, а осъзнава, …
Из стаята се разнесе приятен аромат и хриптящ звук от кафеварката, която ми съобщаваше, че си е
изпълнила задачата. Езикът на машините е прост и ясен, няма подтекст, втори
план, сигналите са еднозначни. Така е, защото при тях отсъстват емоциите и чувствата,
които оцветяват, а понякога замъгляват човешкото съзнание, но пък правят живота
ни пъстър и вълнуващ.
Извадих любимата си порцеланова чаша, изрисувана с макове, маргаритки и
синчец, напомняща на пролетна поляна. Ритуалът на пробуждане е важен, защото
налива основите на деня и е добре да започва с нежност, естетика и красива
емоция.
Първата глътка изпълни тялото ми с топлина и виталността бавно обзе цялото
ми същество. А сега… музика, за да захраня
и заредя още едно сетиво. В ежедневното ни раждане не бива да пропускаме
нито едно от петте си сетива, ако искаме да започнем деня си заредени с
положителна енергия и усмивка. Сетивата са невидимите антени, които ни свързват
със света – хубаво е да са добре настроени и обгрижени.
За мен, като човек, който се занимава с психотерапия, пробуждането е
изключително важно, то е мелодията, която разсвирва струните на психиката ми, а
тя е моят основен инструмент за работа. Психологическата работа представлява
едно нескончаемо пробуждане и прераждане на душите. Психологът трябва да е
пробуден, за да пробужда!
От малка имах обострено чувство за справедливост и развита сетивност, които
качества ме караха да се бунтувам и страдам за много неща. Казвах си, че като
порасна ще намеря начин да оправя несъвършенствата в света. Тогава си
въобразявах, че трябва да се случи със замах – като с магическа пръчица. Едно
завъртане и всичко става добро и прекрасно. Исках да открия панацея.
Днес вярвам, че промяната е процес и именно в това е смисъла – постоянно
развитие и прогрес. И най-прекрасното статукво не може да се сравни с
възможността и надеждата за непрестанно усъвършенстване, разгръщане и
обогатяване. Представете си да живеете в идеалната къща с идеалния човек, при
идеалните условия, знаейки, че сте постигнали всичко и утре отново ще сте
абсолютно същите, защото сте изпълнили потенциала на възможностите си,
постигнали сте всичките си мечти – дали ще ви се стори идеално?! Нима това е
раят, с който често ни изкушават и към който се стремим?! Според мен понятието
рай придобива смисъл и съдържание, едва когато се свърже с понятията
безкрайност и динамика – безкрайно развитие, безкрайно учене, безкрайно
търсене, безкрайно откривателство, безкрайно пътуване, безкрайно променяне…
Затова, може би толкова се страхуваме от смъртта. Не ни е страх, че ще изгубим
натрупаното, не ни е страх, че ще изгубим статуквото(кой мечтае за безкрайна
еднаквост?) – страх ни е, че ще изгубим процеса, че ще свърши пътешествието.
Но… това няма да стане, нищо във Вселената не е окончателно, статично и крайно,
напротив – развиващо се, динамично и безкрайно е. Дори точните науки вече
разполагат с инструменти, които да докажат това и го правят. Трябва само да
виждаме, да се вслушваме и осъзнаваме вълшебството на живота, който ни
заобикаля.
Тези мисли съпроводиха последната ми глътка кафе. Пробудена съм и днес!
Ирина Кирякова http://irinakiriakova.alle.bg/