Ден: 2-ри юни, 11:55 часа, Технически университет - София.

В зала все още миришеща на боя, всички студенти са свели глави над изпитните си листове и се опитват да измъкнат от главите си всичко, което може да им влезе в работа. Лекторът крачи мълчаливо между тях, придърпва листовете, проверява джобовете и гледа лошо. С две думи - "всява страх".
Осезаемо е разочарованието на почти всички студенти, че няма да могат използват пищовите си и ще завършат безславно битката.

В този момент сирените започват надвикването си. Лекторът дори не ги забелязва ... никаква промяна, никакво движение ... изпитът все пак си е по важен от всичко в този момент. Какво го интересува Ботев, загиналите... Едно момиче само (без подкана и сигнал) става на крака. И това е решаващия момент. Всички студенти в знак на уважение, с блеснала надежда в очите, стават и съвсем безшумно започват да гласят пищовите си. Още малко и преподавателя ще бъде разстрелян. Още малко и битката с изпита ще е спечелена. Сирените вият. Образованието и то. Иде му да се грумне с всички тези пищови. Но какво пък, нали всичко е просто сбор от възможности и интерпретиране на ситуацията.