Близо до Токио живял велик самурай. Когато остарял, той се отдал изцяло на уроци по дзен будизъм с по-младите. Въпреки напредналата му възраст се говорело, че може да надвие всеки противник.
    Една вечер го посетил воин, известен със своята безскрупулност. Този воин бил известен също и с провокативните си тактики – изчаквал противникът да направи пръв своя ход и тогава, използвайки изключителната си способност да преценя чуждите грешки, нанасял светкавичния си ответен удар.
    Младият нетърпелив воин никога не бил побеждаван в двубой. Той знаел за славата на самурая и отишъл при него, за да го победи и така да умножи собствената си слава.
    Въпреки протестите на учениците си, старият самурай приел предизвикателството на младия воин.

    Всички се събрали на най-големия градски площад и младият боец започнал да обижда възрастния учител. Хвърлял камъни по него, плюл в лицето му, залял го с нечувани обиди както към него, така и към учениците му. Часове наред правел всичко възможно, за да го провокира, но старият самурай останал напълно невъзмутим. Накрая сприхавият воин се оттеглил изтощен и унизен.

    Разочаровани, че учителят им не е отвърнал както подобава на тези обиди и провокации, възпитаниците на стария самурай го попитали:

-         Защо търпиш такова унижение? Макар и с риск да изгубиш битката, защо не извади своя меч, вместо да се държиш като страхливец?

-         Ако някой дойде при вас с дарове и вие не ги приемете, чии остават даровете? – попитал самураят.

-         На този, който се е опитал да ги подари – отвърнали учениците.

-         Същото е и със завистта, гнева и обидите – рекъл учителят. – Ако не ги приемете, те ще си останат само за този, който ги носи в себе си.

Паулу Коелю