Пускай платната

от stoiandulo на 03 февруари 2006, 17:47

Категории: Поезия
Етикети: поезия , любов , море , вода

 

Тези очи, бога ми, тези очи са опасни,

цели кораби давят, та аз ли

баш през тях ще преплувам? Ясно,

обещаваш тържествено –                              

                          ще ме пазиш с клепачи!

 

Знаеш ли, чувал съм всякакви,

все пак с приказки си вадя хляба.

Тези очи, бога ми, тези очи са опасни,

цели кораби давят, та аз ли?

Ако искаш нещо от мен, моля

 

не с този поглед погубващ... Но щом

това е цяла, предълга история

за мъжа на морето обречен и в щорм...

 

И какво за въртопите, сърцетупите

исках да кажа - на светата Поезия прости!?

Ако ме харесваш за капитан, от водите

дълбоки ще трябва май да ме пазиш ти.

 

Тези очи, бога ми, тези очи са опасни,

цели кораби давят, та аз ли?

Ама то се е видяло вече, предавам се,

пускай платната! Пардон - клепачи!