„Катехизис на революционера”. Корените на комунистическия терор

от kordon на 02 август 2012, 13:10

Етикети: политика , история , комунизъм , терор , катехизис на революционера , нечаев , бакунин , ткачов

 

„Катехизис на революционера” представлява устав на руската терористична организация „Народна разправа”. Този документ е плод на колективното творчество на Сергей Нечаев, Михаил Бакунин, Петър Ткачов, Г. П. Енишерлов. На тях принадлежат основополагащите идеи на „революционния макиавелизъм”. Документът се състои от четири раздела, разбити на отделни параграфи.

  1. Отношението на революционера към самия себе си.
  2. Отношението на революционера към революционните си другари.
  3. Отношението на революционера към обществото.
  4. Отношението на революционера към народа.

В „Катехизис на революционера” за първи път в руската история е формулирана програмата за широкомащабен терор с огромни човешки жертви в името на „светлото бъдеще на човечеството”. Тази формула по-късно е прилагана от терористичните комунистически организации в различни страни по света, причинявайки неизброими страдания и смърт на стотици милиони хора.


                        КАТEХИЗИС НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА

ОТНОШЕНИЕ НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА КЪМ СОБСТВЕНАТА МУ ЛИЧНОСТ


1. Революционерът е човек обречен. Той няма свои интереси, работа, чувства, привързаност, собственост, даже няма име. Той има само един интерес, една единствена страст и това е революцията.
2. С цялата си същност, той не на думи, а на дело е скъсал всякакви връзки с т. нар. обществен ред, с целия “образован свят”, с всички закони, фалшивата нравственост, възпитание и общоприетите правила на този прогнил свят. За този свят революционерът е безпощаден враг, и той продължава да живее в него с единствената цел да го унищожи.
3. Презира празното теоретизиране и не желае да се занимава с наука, предоставяйки нейното изучаване на бъдещите поколения. За него е важна само една наука, науката за разрушението. Затова той трябва да познава механиката, физиката, химията и медицината. Ден и нощ трябва да изучава науката за живота, характерите на хората във всички съществуващи слоеве и обществения строй като цяло. Неговата цел е една – най-бързото и безвъзвратно разрушаване на този мръсен социален строй. 
4. Презирайки общественото мнение, ненавижда и всички прояви на т. нар. обществен морал. Морално е за него само това, което помага за тържеството на Социалната революция.
5. Революционерът е обречен човек. Бидейки безпощаден към държавата и към цялото класово общество, той не може да очаква от тях милост или пощада. Между него и тях съществува тайна или явна, но непрекъсната и непримирима война, не на живот, а на смърт. Всекидневно трябва да бъде подготвен за смъртта и е длъжен да се научи да издържа на мъчения.
6. Суров към себе си трябва да бъде суров и към другите. Всички любовни или роднински чувства, приятелството, благодарността и даже самото понятие за чест, се налага да бъдат удавени в едничката хладна страст на революционното дело. За него може да съществува само едно удоволствие, утеха, награда или удовлетворение – това е успеха на революцията. Ден и нощ за революционера съществува само една мисъл, една цел – безпощадното разрушение. Стремейки се неумолимо и хладнокръвно към целта е длъжен във всеки един момент да бъде готов да загине или да унищожи със собствените си ръце всичко, което застане на нейния път.
7. В характера на истинският революционер няма място за романтика, чувствителност, възторг или увлечения. Той няма право даже на лична омраза или лично отмъщение. Неговата революционна страст трябва да бъде обединена във всеки един момент с хладен разум. По всяко време е длъжен да се съобразява единствено с това, което е в интерес на революцията.


ОТНОШЕНИЕ НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА КЪМ НЕГОВИТЕ ДРУГАРИ 

8. Истински другар за революционера може да бъде само човек, отдал се на революционното дело, както и той самия. Дружбата, предаността и отношенията между другарите се определят единствено от степента на полезността им за хода на общоразрушителната практическа революция.
9. В солидарността между революционерите се крие цялата сила на движението. Другарите имащи еднакви схващания за революционната борба са длъжни по възможност да обсъждат заедно всички крупни начинания и да взимат решенията единодушно. При изпълнението на задачите те трябва да разчитат по възможност, единствено и само на себе си. В хода на разрушителните действия всеки е длъжен да действа сам, и да прибягва към съвет или помощ от другарите само тогава когато е необходимо.
10. Около революционерът е нужно да има и негови другари ненапълно посветени в революционните работи. На тях трябва да гледа като на част от общия революционен капитал, и те да бъдат на негово разположение. Той трябва като икономист да използва своята част от този капитал и да извлече най-доброто от него. На себе си гледа като на богатство, което да бъде използвано за успеха на революцията. Но това богатство може да бъде използвано само със съгласието на неговите другари.
11. Когато другар попадне в беда, решението дали да бъде спасен или не, не трябва да се влияе от лични чувства, а от това дали е полезно за революционното дело. В такъв случай трябва да се прецени, какъв е приноса на другаря, от една страна, а от друга какви революционни сили ще бъдат необходими за неговото избавление. 
12. Приемането на нови членове в организацията, които са се доказали не на думи а на дела, може да става само с пълно единодушие.

ОТНОШЕНИЕТО НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА КЪМ ОБЩЕСТВОТО

13. Революционерът встъпва в държавния, класов и т. нар. образован свят и живее в него с единствената цел да го доведе до по-бързо и цялостно разрушение. Той не би бил истински революционер, ако изпитва жал към нещо в този свят, ако би се спрял пред унищожението на норми, отношения или който и да е човек принадлежащ на света, в който революционерът ненавижда всеки и всичко. Толкова по зле за него ако някакви роднински, приятелски или любовни връзки могат да спрат ръката му.
14. За целите на безпощадното разрушение, революционерът може, а често даже е длъжен, да живее в среда с която не е съгласен. Той трябва да влиза навсякъде, сред всички класи, висши и средни, в дома на търговеца и господаря, в църквата, сред бюрократите, военните, в литературните среди, в Третото отделение (Трето отделение – политическата полиция в Царска Русия, бел. пр.), и даже в Зимния дворец.
15. Цялото това свинско общество трябва да бъде разделено на няколко категории:
Първата категория – незабавно се осъждат на смърт. Организацията трябва да изготви списък на осъдените по степента на тяхната относителна зловредност за успеха на революционното дело, като се разчистват един след друг.
16. При съставянето на този списък и за действие по установения от него ред, революционерите не трябва да се ръководят от престъпленията на присъстващият в списъка, от своята ненавист към него, или омразата, която той предизвиква у народа. Престъпленията на отделното лице и народната омраза към него, могат да бъдат отчасти... полезни, защото биха довели до народен бунт. Революционерите са длъжни да отчетат степента на полезност за революционното дело, която ще донесе всяка изпълнена смъртна присъда. Преди всичко трябва да бъдат унищожени хората особено вредни за революционните организации и такива чиято внезапна и насилствена смърт може да предизвика най-голям страх у правителството, лишавайки го от умни и енергични дейци.
17. Втората категория се състои именно от тези хора, на които временно им се подарява живота, защото със своите зверски постъпки ще доведат народа до безвъзвратен бунт.
18.Към третата категория принадлежат цялата високопоставена сган и разни личности, които не се отличават с особен ум или енергичност, но имат богатство, връзки, влияние и власт. Те трябва да бъдат тероризирани по всевъзможни начини: лъгани, бити, шантажирани и компроментирани с мръсните им тайни, докато се превърнат в роби. Тяхната власт, връзки, богатство и сила са неизчерпаема съкровищница и могат да бъдат в помощ на различни революционни начинания.
19. Четвъртата категория се състои от държавни честолюбци и либерали в различни отенъци. С тях може да се “конспирира” по техните програми, давайки си вид, че сляпо ги следваме, а между другото да присвоят и овладят всичките им тайни, което да ги компроментират докрай, така че при тях да не може да има връщане назад и с техните ръце да се разклатят устоите на държавата.
20. Петата категория – доктринери, конспиратори и революционери от празнодумни кръжоци, действащи само на книга. Те трябва непрекъснато да се бутат и влачат напред в практически самоубийствени начинания, в резултат на което, голяма част ще намерят гибелта си, а неколцина ще станат истински революционери.
21. Шеста и много важна категория – жените, които трябва да разделим на три: 
Първите – апатични, глупави и бездушни, които могат да се третират, като третата и четвъртата категория мъже.
Вторите – горещи, предани и способни, но не наши съидейнички и недостигнали до практически и фактически революционни разбирания. С тях можем да се отнасяме, както с мъжете от пета категория.
И накрая третите – жените, които са наши истински другари и изцяло споделят нашата програма. Ние сме длъжни да гледаме на тях като на съкровище, без помощта на което няма никога да се справиме.

OТНОШЕНИЕТО НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА КЪМ НАРОДА

22. За революционерите няма друга цел освен пълното освобождение и щастие на народа, и по точно на черноработния народ. Нашето убеждение е, че това освобождение и щастие е възможно само по пътя на всеунищожителната народна революция. Обединението на всички сили и средства подпомагащи развитието на техните беди и злочестия, ще възвести края на народното търпение и ще предизвикат всенародно въстание.
23. Под революционно народно обединение ние разбираме не регламентираното движение по класически западен образец, движение което се спира на границата на собствеността, традициите и обществените порядки на т.нар. цивилизация и морал, което се ограничава до събарянето на една политическа форма и заменянето и с друга и се стреми към създаването на т.нар. революционна държава. Спасителна за народа може да бъде само тази революция, която ще унищожи до основи държавата и изтреби всички държавни традиции, порядки и класи в Русия.
24. Затова Революционната организация няма да бъде организация стояща над народа. Бъдещата организация на живота без съмнение ще израстне от народното движение и от народния живот. Но това е дело на бъдещите поколения. Нашето дело е пълно, повсеместно, страстно и безпощадно разрушение.
25. Следователно сближавайки се с народа ние преди всичко сме длъжни да се съединим с тези елементи на народния живот, които от времето на самото основаване на московската държавна власт не са спирали да протестират не на думи, а с дела против всеки, който пряко или коствено е свързан с държавата: дворянството, чиновничеството, поповете, еснафите и кулаците-човекоядци. Трябва да се свържем с размирническия свят на разбойниците, тези истински и единствени революционери в днешна Русия.
26. Да сплотим този свят в една непобедима, унищожителна сила – ето това е нашата организация, конспирация и задача.