И тъй, решиш да споделя ( здравейте и мараба-та, Борис е :D ) приключения от онзи вероломен момент, когато се събудих и...
...Събудих се призори на този злокобен 10-и ноември и първото нещо, което осъзнавателно и пълностно когнитивно възприех, че Я няма. Нямаше я малката раничка, която трябваше да е под главата ми, пълна със записки, тефтери, бумаги и лаптопа ми. Скочих като ужилен, и дълго се лутах наоколо, с надеждата да я видя отместена или поместена я от кученца, я от друго...и да съм искал не бих се разсънил по-добре. И по-чевръсто !
НЯМА Я !
Няма я;- коя част от "няма я!" не разбра от първия път, глупако! - но ето на, поне четвърт час обикалях като шашав( това означава "луд" на Пустиняшки Език ) и я търсех из околните храсталаци. Не. Отмъкната е. Ограбен съм.
След като осъзнах този факт най-сетне, след около 87-ата обиколка наоколо си събрах нещата ( сгънах цирка, на планинарски език - един човек ме научи на тази фраза това лято, когато сгъвах цирка от една пейка и той ме заговори дали не съм планинар. Абе, планинар съм, или поне съм бил, ама точно сега съм просто бездомник с тегобата на покъщнината на гърба си :D ). Направих поне и 88-а обиколка по-нетрескаво и по-спокойно и най-сетне си тръгнах. Обиколих места, на които съм виждал разхвърляни неща, из които е тършувано и ровичкано, с надеждата да спася поне записките си, единият тефтер бе ярък на цвят и голям по формата, но не би и това - никъде нямаше видими следи от поне тефтерите и работните записки. Запътих се към минералния басейн, с намерението да отмия стреса и неприязненото чувство, негативната енергия в топлата приятна вода, както винаги, но този път с по-голяма нужда. По пътя спирам милиционерски автопатрул, за да ги питам какво и как се прави в случай на грабеж. А и за да регистрирам чрез свидетели, че това се е случило, ASAP, защото параноидните компоненти на ума ми вече плетат сложни враждебни системи как някой, добрал се до толкова лични данни и включени, логнати какво ли не ( стоях логнат на всичко, само имаше 2 нива пароли - една на диска, BIOS-ниво, и една на ОС, Уин-а, но това не е гаранция...) може да злоупотреби вероломно. Късно е вече, чадо, да си злоупотребил - вече съм спасил логнатите си интернет-места ! Ако четеш това, грабителю ниеден ! Ченгенцата са учтиви младежи, упътват ме към погрешното районно, което после установих, но за зонирането на Варненския Приморски Парк се носят градски легенди; има дори виц, как си местели някакъв evidence през алеите, за да си го прехвърлят в зонирането по районни като отговорност, а evidence-ът бил труп на обесеник...Да, мрачен хумор си е това, но милиционерите са наистина неадекватни, защото след като много прецизно им обясних къде се е случило престъплението, пак ме упътиха погрешно. 
Както и да е, кисна в горещата вода с часове, медитирам и изчиствам поне малко от негативната енергия, прекарвам няколко дни объркан, обезсърчен и страдащ, но още на третия се окопитвам и възобновявам работата си.
Възобновявам я като Рамбо, Терминатор и Робокоп взети заедно - на една къщичка за обмен за книги с ниска вероятност за интерес по тематиката съм си скрил 3 учебника, които грабвам и най-варварски още в дните след това късам кориците ( варварският акт е породен от факта, че всеки милиграм тегло В ПОВЕЧЕ НА ГЪРБА е нежелателен. Попитайте някой планинар, ако ви се струва преувеличено това ! ) както Рамбо, Терминатор и Робокоп късат халката на някоя девствена гранатка. И те, като мен, обичат да си скатават по някое резервно въоръжение на "кашенца". Това е война, и ние сме воини !

Мрете, врази ! Мрете от страх и ужас ! Треперете до неволево изхожданYEAH !

На друго място съм си тикнал една тетрадка голям формат и резервна писалка, защото в раничката ми бяха всички химикалки. Около поне дузина. И моливи. И рисунки. И стихове. И проза. И дневници. И работни записки. Бъди проклет, грабителю жалък, ограби плодовете на красивата ми душа, Бог ще ти въздаде щедро за това !

Нарани ме, но не ме уби ! Първото нещо, което вписах в новия си работен бележник бе една-единствена дума, на английски език, с много, ама много едър шрифт, направо тлъст:

REBOUND ! ВЪЗОБНОВЕН, ВЪЗСТАНОВЕН, за превод.

Трескаво пиша и преписвам от единия учебник, който скоро след това захвърлям като изпразнен в редиците на оредяващия враг пълнител, а пък чичката, който търгува с картини там, на тая морска гара ( аз съм Гараджия, по гарите ме търсете :D ), ме "приканва" да отстъпя пейката, на която работя, за да можело потенциалните му клиенти да посядали. Абе, намекна ми да изчезвам, не иска прошляци да му висят на пейката на мющериите. Да, сега съм облечен бедно, но КОГАТО дойде деня да си купувам картини, а обичам и обожавам изкуството, НЯМА да си купя от твоите, чича ми. Въпреки, че са ОК. Бяха. Преди да ме отпъди, отново с цел намеци, достатъчно звучно обсъжда темата с "човешкото достойнство" с негова позната. Да, добре облечений, самовлюбений чичко, Човешкото Достойнство е Изключително Важно, но то не се приравнява на снобски външен вид и лицемерни нрави. Няма да си купя картина от теб, като му дойде времето, защото ще си спестя енергията на въздържането на това да ти наговоря и направя нелицеприятни неща. Ти си лишен от човешко достойнство, ти си червей, който лази в краката на тези, които ще ти подхвърлят някоя банкнота, ти си жалък клес !
Пишка ти лелина сиренясала, заминавам си оттам, залезът и гледката са прекрасни, местя си го в другия крачол на шушляка, хаштаг "#ПРОШУМОЛ", мотая се и...
...Както се мотая, вечерта ни спохожда, приятна и спокойна, вече съм почти на 100% изцелен от травмата и болката, и междувременно работя върху това да не се гневя на тоя чичка жалък-малък, във волната ми хипарска душа назрява нуждата от ново пътешествие, като допълнително изцеление и промяна към по-добро, както и продължаване на възобновяването на Работната Мисия( не забравяйте, никога: I'll be back ! )

На сутринта, докато се лутах да си намеря посоката, изневиделица се озовавам вече на изхода за Добрич. Е, добре, Господи, Добрич да е. Не познавам реалността на добре планираното съществувание. I CANNOT RELATE :))))
Трамбовам си по шосето, пътят е добър, напълно прилично достъпен за пешеходци, трафикът е в норма, ненатоварен, гледките са чудни - от морското равнище постепенно се навлиза в пъстрите хълмове и равни плата на Добруджа. По едно време се движа до някаква колосално мощна радарна станция, дори има предупреждение да се разкараш от обсега, но аз не мога просто да изчезна от тази зона на електромагнитните полета, и просто вървя, докато я избродя. Ще оцелея и от това, да. Тъкмо вече изкачих котата на станцията, и се упътих по-натам, вече да напусна обсега, че наистина ми се подпали кратунката от това микровеле, не е шега предупреждението, и някакъв супер як, стегнат на вид - сори, не различавам модели - джип спира пред мен. Покрай колона почти изнасящи се работници, наказани да копаят нещо в полето оттатък радара. Май е метео. Аз подминавам, защото не зная защо е спрял човека, но пък Човекът почуква по стъклото и го сваля - забелязах американския маниер в общуването, после се потвърди това - нашенец е, добруджанец, но от 20-ина години живее във Флорида. В САЩ не се отваря врата на превозно средство на непознат, открехва се стъклото само ! Поразговаряме, за да установим връзка и опознавателен контакт, аз съм естествено възпитан и любезен, и той се доверява и вратата е отворена. Искал да ме метне до Добрич !
Jah Bless, Алелуя, БлагоСловено Ви БлагоДаря, сър ! Спести ми 32-ина км. Ако някой се шокира от числото 32км. при ОСТАВАЩИ км. за шпациеренганген е fucking amateur ! В разговора, този аматьор ми вика "как ще изминеш ОЩЕ 32км?" Daymn, son, наистина ли ?!? По същия начин, ето как. Изминавал съм май нещо като 67 в мега пресечения терен на Рила, и даже имаше време за power nap, дрямка ударих на една поляна тогаз. Щяло да има още някакви си 32км. - бейоттука, маиняй се ве :D Поразговаряме за това-онова, живота, вселената и всичко останало, пита ме за историята ми, и му споделям брифингово за ситуацията, как съм бездомен, но НЕ безнадежден, работя по супер як проект и ТОКУ-ЩО са ми ограбили ВСИЧКО работно досега, но ето на - напълно съм се възродил.

But life still goes on, и след ЦЕЛИ 32-ина км. сме в Добрич, той ме оставя и по US-ански маниер стои и чака да се увери, че наистина съм поел натам, накъдето съм казал, че поема, и чак след това поема. Колко силно бе повлиян от културата вече. Точно толкова ! 
Отново Добрич, само че този път без БДЖ, щото бюджетът за БДЖ бе вече утилизиран и оползотворен в предидущи глави :D Нали; и ето на...Бродя из центъра, и посещавам някакъв хубав, почти сгушен между сградите православен храм. О, Боже, отново доброта - женицата на входа, със свещите и прочаетата, като разбра, че нямам бюджет дори за свещ, което смутено казах на влизане, на излизане ми протяга 2 айрянчета, с които се сдобила, но не пиела айрян, и нещо като 2-3 Свети Йоана. Българската валута е Свети Йоан Скрински, по-късно Рилски. Лъвска му работа, с лъвски пай от Йоани, и заръката да си купя закуска, благодаря сърдечно, благославям я и излизам. За няколко секунди съм възвисен, озарен, богодокоснат, обаче Сатаната не спи, а дебне и наместо закуска захранвам адикцията си.
При споменаването на пристрастеност, ако си помислихте, че с 2-3 Св. Йоана можете да се сдобиете с нелегална субстанция в достатъчно количество, И/ИЛИ си помислихте, че адикцията ми е извънзаконна - грешите. Кофеиноман съм, много тежко пристрастен към кофеина. Пия кафе от 6 годишен, по вина на родителите ми. И наместо закуска пия кафенца, колкото може. Благодаря ти мамо, че в онзи слънчев летен следобяд ми показа колко приятна е кофеиновата окриляща еуфория - скъсах ги на жмичка и гоненици този следобяд другите деца. После пих кафета чак като тийн, но вече знаех колко е коварно хубава тази дрога.

Сори, бабке ! Не изпълних заръката, но се напоих с кафенце, благодаря ти ! Made my day !

Разхождам се из града, чета си, когато ми се чете, прекарах няколко дни, разгледах красиви околности, изтрасирах детайлно града и забележителностите му - дори онази селско-вилна зона, в която се лутах предния път, и в един момент хванах на Изток. Към Балчик.
Прелестна есенна утрин, мекото и нежно есенно слънце нежно гали фронтално, аз си трамбовам по шосето и пак на един баир, един чичо ми спира, без да открехва стъклото, а направо отваряйки врати ( бъдете наблюдателни, Господ ви е дал зрение ! ) ми спестява нещо като 13 от 40-ината общо, дори кара извън селото, към което се е упътил, като ми казва, че ми бил спестил баира, който бил най-огромния по трасето. Аз баир не бях забелязал, но не му го казвам от учтивост. Още 2-3-4 селца, хубави, китни, добруджански, морският полъх вече се долавя, бризът настойчиво напомня за присъствието на морето, и ето ме пак в прекрасния Балчик, в спокойната от тълпи средна есен.
Времето е шит, заваля неприятно, тъкмо се опитвах да чета някаква намерена в нова къщурка за книги фантастика, затова чеквам някакъв гето православен храм, не с просяшка надежда - опазил ме Господ, а ей-така, защото. Осезаемо се усещат разликата в отношението, никой не поздравява, и никой няма излишни Йоани за раздаване, нито въпроси, но именно това целеше експеримента - не да очаква ново подаяние, а да утвърди известния факт, че хората са различни създания. И това е част от разнообразието на Вселените и Световете, а то е очарователно, приказно красиво. Излизам и с постепенно затихващия дъжд се спускам към центъра, само че, понеже съм на приключенски туризъм, не минавам от главния път, а през гетото, където беше някогашното ми първо казарместо поделение, през някакви новостроящи се игрища, исторически артефакти, гробища, черни пътьове и пътища, преливащи в загадъчни, криволичещи малки улички. Ако ше е адвенчър, да е на махс. Винаги !
Дъждът стихва, морето се поуспокоява и се разхождам по спокойния "далян" - това е май термина за най-крайбрегова пътна инфраструктура, доколкото разбирам от крайморските им наречия вече.
No need to run, it's a wonderful life ! Най-близката звезда блесва всред съвкупността от вече разотиващи се облаци, и наоколо прехвърчат безброй красиви нюански, а пък на края на крайбрежната алея-далян, както вече зная от преди, чакат не просто една къщичка с книги, а цели рафтове, че има и къде да се седне. Направено край брега отворена, безплатна читалня, библиотека със свободен достъп. Ровя, ровя, отварям, затварям, докато най-сетне попаднах на четиво, което не просто ме грабна, но и ми откри много тайни.
Не, няма да споделя как се нарича. Тайна е !
Оставям книгата, обаче я скривам зад другите, защото слънцето зове за нови приключения, и и казвам "I'll be back !". Защото съм Терминатор, и Мисията ми е да разкривам тайни. Или те да ми се разкриват. И те го правят, когато ги погледна с терминаторския си поглед; разсичам възлите им и унищожавам преградите  с изпепеляващия си драконовски ум. Прониквам в Загадките настойчиво, неуморно, неумолимо, безспир. Неотклонно. Не стойте на пътя !
Ако стоите на пътя ще бъдете изпепелени ! Разходката е чудесна, вълшебна, приказна, и реченото бе сторено: завърнах се, почетох още малко и я грабнах. За из път, докато разкрие оставащите си тайни и вълшебства.
На следващия ден, след приказна звездна и необезпокоена нощ на приказно място сред хълмовете, поех обратно към Варна. Дали бе точно неприязън чувството не помня, но е от този участък на спектъра на чувствата. Не мина още един ден и вече потеглях надалеч, надалеч и още по-надалеч от града, ограбил физическия облик на работата на душата ми, но не успял да ограби нито работата ми, нито душата ми.
Вечерта, последната тогава там, един познат ми даде 10 Йоана, без да съм го молил, и нещо за хапване. Благодарих на човека, а на сутринта хванах транспорт до нос Галата и отпраших по второкласното шосе, може би единственият ефективен пешеходен начин да се преодолее краткия участък от южната им магистрала. Който е и много заобиколен, и в никой случай безинтересен - живописността на горичките се смесва с приключението на разминаването на пунктове за жени, чакащи възможността да проявят търговия с плътта си, често навестяващите ги автомобили със съмнително изглеждащи батки в тях, но нашите времепространствени траектории просто се разминават, макар за кратък момент да са асимптотични.
Вливам се в края на аутобана, и много надменни батки със скъпи возила осмиващо ме бибиткат, но само на част от тях показвам най-дългите си пръстчета, колкото да е ясно посланието, на повечето натискам IGNORE. Колкото повече се отдалечавам, плътността на надменното висоумно високомерие намалява, и осмиващите бибиткания се разреждат, което просто елиминира този излишен стрес и пътят се носи в обичайната си хармония. А и вече няма пунктове на блудството и разврата, а просто сравнително обичайни селца, с единствената необичайна гледка черен младеж, почиващ си на стола на бензиностанцията, в която явно се е цанил да бензиностанствува. Просто не сме чак толкова мулти-култи страна, и негър във Варненско село си е все някакво разнообразие, лека необичайност. Щото пейзажът е относително скучен, като изключим гледката на отдалечаващия се град в началото, но това обърка хронологията...

КРАЙ НА ЕПИЗОДА !