Вчера вечерта бях на рожден ден на една от колежките. Беше женско
парти и си изкарахме много яко. Особено като почнахме да правим разни
алкохолни микстури и да вдигаме градуса с кючеци (срам и позор за моя
милост с тия кючеци). Сега като се замисля колко изпих - неустановено
количество вишновка, 200 чиста водка Мери Джейн, неустановено
количество Блъди Мери и половинка много добро бяло вино - се изненадвам
какво немалко количество алкохол съм била способна да поема в рамките
на 3-4 часа и почти да не се напия. Брех да му се невиди!
Реших да не изпробвам степента си на резистентност спрямо алкохола и
към 23 часа си тръгнах. Докато се завлека до общежитието се поободрих...
Към полунощ с две приятелчета се отправихме на ретро парти в
Колизеума. Разбесняхме си се както си знаем. Преграгнахме страхотно,
накрая едва успявах да шепна, а на сутринта имах упражнения по Техника
на говора.
Дори успах да проверя на практика една теория на едно приятелче. Той
все разправяше, че се напивал с минерална вода, аз си умирах от смях и
си мислех, че се бъзика. Но след като изпих половин литър минерална
вода установих, че е бил абсолютно прав... Ще пропусна момента в който
ама наистина вече не знаех къде се намирам и нещо ми се губят около два
часа.
Както и да е. Прибрах се към четири сутринта. Вече съвсем изтрезняла
се повъртях из малката си стаичка и реших, по-добре въобще да не лягам.
И без това трябваше да стана в седем часа за лекции.
И така взех си отрезвителен душ, направих си конска доза кафе и
забих нос да чета петата книга за Хари Потър (моля, не ми се
присмивайте) и да чакам утринта...
Одавна не бях посрещала изгрева! Беше страхотно! Бях забравила колко
е яко да наблюдаваш как се събужда града, а от стаята ми има такава
страхотна гледка към целия град! Едната колежка вика, че бил като малък
Манхатън нощем! Ще ми се да ви опиша всички усещания и картини на които
станах свидетел през тази прекрасна утрин, но просто нямам думи... Пък
и вече мозъка ми е така изтерзан...