Нещастници, глави без капка ум,

невежество е вашата поквара

(дрънчи на раменете празен гюм!),

наивни луди, жертва на кошмара,

да сърбате противната попара

без угризения на съвестта

и тъй да сте подлога на смъртта,

нима срамът е прокълнато семе?

Но вижте как умира младостта

на ближния си ризата да вземе.

Грехът е винаги едно наум

и няма мъст в смирената ни вяра,

но към затвора води всеки друм,

щом бяга бузата ти от шамара.

Макар че да убиваш — кой те кара?

Да грабиш — не в това е мъдростта.

А който е погазил съвестта

на младини с едно такова бреме,

ръце ще кърши зарад участта

на ближния си ризата да вземе.

Ласкателство, измама, празен шум,

душа за продан, клетва с изневяра,

отровен цяр или боклук с парфюм

и грях, кошмарен като вълк в кошара,

едва ли ще ги издържи кантара…

И тъй — ви казвам: трябва доброта,

да види Бог — сърце тупти в гръдта;

не се ли сетим за това навреме,

и роден брат ще вкараме в беда —

на ближния си ризата да вземе.

Във мир да бъдем. Стига суета.

Искря във младост — огън в старостта.

Йерархия? Апостолски на стреме.

Очаква път човекът да поеме.

Не бива да допуснем глупостта^[1]

да тръгне към небесните врата

на ближния си ризата да вземе.