Това (снимката е 3 мб) е поглед в дълбокия космос (Цъкнете върху снимката за да видите в по-нормален размер). По друг начин може да се интерпретира и като поглед в миналото, но не просто в миналото, а поглед към началото на времето. Някои от образите на обекти са отпреди 12,7 милиарда години и ако още ги има са на над 30 милиарда светлинни години от нас. Утешение за геоцентристите е, че се намираме в центъра на вселената ;P.

Това във вариант на голям постер стои на стената над бюрото ми. Всеки път когато помисля, че нещо в ежедневието е сериозно поглеждам и веднага се сещам, че сме нещо по-незначително и от прашинка и по-краткотрайно и от мигване на светулка. Живеем в мрачно научно средновековие. Никой не знае отговорите дори на най-елементарни на пръв поглед въпроси, като какво е материята, какво е времето, какво е света. Има единствено противоречащи си предположения, някои по-добри, други по-лоши. Като сравнявам 21 век със средновековието ми изниква паралела между европейски монах, четящ за драконите в тера инкогнита, приблизително така сме и сега виждаме някои неща, впрягаме огромни мощности и умове за да ги изчислим и интерпретираме, но сме дори по-далеч от света дори отколкото монаха от драконите. Прогнозите твърдят, че до няколко века ще влезем в колумбовия период на великите географски открития във вселенски мащаб, чак тогава ще мислим за по-истинско опознаване на света. Дотогава трябва да се задоволим с ролята си на средновековни варвари и откритията на сегашните учени за не много по-напреднали от тези на Аристотеловите.

Единственото в стила на мислене, което ни отличава от Хомо еректус е създаването на научния подход и метод. Те дават теоретичната възможност един ден да опознаем и евентуално овладеем света около нас. Мнението ми е, че който не го споделя и не допринася с него е паразит в съвременното общество.