Беше време, когато заспивах с мисълта за теб.
Беше време, когато се събуждах с мисълта за теб.
Беше време, когато ти обикаляше света с мен - защото навсякъде, където отидех, те носех със себе си.
Беше време, когато гледах красиви залези в сърцето на Азия и единственото, което звучеше в главата ми, бяха думите на онази стара песен на Пърпъл - "... one too many wasted sunsets..." - защото ти беше на хиляди километри и не можеше да ги споделиш с мен...
Беше време, когато - както се казва в една друга песен - аз бях болна от любов. А ти - оказа се - невъзможно здрав...
Днес срещнах погледа ти. Докато чаках поредния светофар да светне зелено.
След толкова много време.
Погледнах те. И нищо.
Усмихнах се, кимнах и надух газта в посока, неизвестна на теб.
Колко цивилизовано.
П.П. Един умен мъж някога ми беше казал, че: "Любов е когато погледнеш в очите на другия - там да намериш всички свои отговори."
Някога погледнах в твоите очи и намерих всички свои отговори.
Сигурно защото беше тъмно...