И скрити усмивки, и скрити сълзи
И скрити крясъци, и скрити чувства
Тук не е мястото, сега не е времето
Недей да ги пръскаш просто в пространството

Щом сам се усмихваш и сами са сълзите
Защо да развличаш с тях чужди очи
Щом никой не чува, защо да крещиш
Не вдигаш ли просто врява така?

Щом всяка емоция бързо се дави
В деня, във съзнанието на тоз срещу теб
Защо да раздаваш и пръскаш душата си
Без друг да й върне каквото си дал

Денят е забързан, такъв е животът
Всеки след нещо втурва се сляп
И сън го обхваща, заспива сърцето му
За чуждите чувства, крясъци, смях

Спи си спокойно, в летаргия сладка
И просто по навик уж слуша, уж вижда
Но всичко едва достига съзнанието
И бива прогонено: "Сега съм в почивка"

***

Но пък съдбата решава понякога
Че утро е вече след дългия сън
Побутва със лакът спящия сладко
И той пак отваря очи и сърце

За всяка усмивка и всяка сълза
За всеки крясък и всяка емоция
Ще дойде време, ще има място
Ще има разбиране и в друга душа