За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня

Списъкът на пекинските забележителности е дълъг и ако времето ви е ограничено, трябва предварително добре да обмислите кои да удостоите с посещението си. Според мен задължителни са Великата китайска стена, Забраненият град и площад “Тянънмън” – не толкова заради известността им, колкото заради историческата им значимост, заради онези тръпки, които усещаш по тялото си при мисълта, че събитията, описани в учебниците и енциклопедиите, са станали ето тук и от тях те дели само времето, не и пространството.

Сред останалите забележителности, които туроператорите обикновено включват в своите програми, е Храмът на Небето. Той е построен преди близо шест века (1420 г.) и е бил свято място, където императорите са се прекланяли пред небесните сили и са се молели за богата реколта. Най-красивата и най-величествена сграда – Залата за жътвени молитви с триетажен покрив, за съжаление е в реставрация и не можем да я разгледаме. Затова се отправяме към една по-малка, кръгла постройка с червени стени, син покрив и беломраморни стълби, имаща важната задача да съхранява специални таблички, на които са написани имената на императорските предци. Тази сграда е заобиколена от стена, за която се твърди, че притежава особени акустични свойства. Ако застанеш в единия й край и произнесеш няколко думи, спътникът ти, който се намира в другия край, би трябвало да ги чуе много ясно. Вероятно е така, но няма как да го проверим, когато десетки хора около нас се опитват да направят същото, надвиквайки се един друг.

Необикновена е акустиката и на кръглия мраморен олтар на Небето, където императорите са се молели за дъжд при суша. Стъпили на централната плоча, те са произнасяли молитвените слова, а звукът се е усилвал многократно и е придавал тържественост на церемонията. На този триетажен олтар са били извършвани жертвоприношения на Небето в деня на зимното слънцестояние. Белите мраморни плочи, обширното зелено пространство около тях и концентричните кръгове, които те обграждат, създават усещането, че си някъде извън времето, а вселената е красива, хармонична и приятелски те обгръща. Наистина, човек има нужда от простор за молитвите си. Защо ли сме свикнали да ги отправяме в църкви, синагоги или джамии?

Залата за съхраняване на таблички с имената на императорските предци*

Мраморният олтар на Небето

Композиция от камъни в Храма на Небето, които са изсечени от планините в различни райони на Китай и символизират народностите, влизащи в състава на китайската нация

А сега, приземявайки ви, ще кажа, че Храмът на Небето е отдалечен от центъра на Пекин и се намира в южна посока. Излизайки от него, бихте могли да се насочите към разположения наблизо Пазар на перлите, който също представлява атракция, макар и в един доста по-материален аспект.

Обещах да ви разведа из Летния дворец и ще се постарая да го направя, макар че... ще ми бъде доста трудно, признавам – спомените ми от него са най-бледи. Това е последната забележителност в Пекин, която ще посетим в деня преди отпътуването ни. Имаме време, но нямаме сили. Жегата и влагата са ни изтощили и само мисълта, че надали ще дойдем отново в Китай, ни мотивира да вземем автобуса и да се отправим към северозападните покрайнини на столицата, където се намира Летният дворец. Това е пекинският аналог на виенския “Шьонбрун”, на парижкия “Версай” и на истанбулския “Долма бахче сарай” – сравненията сигурно ще ви заинтригуват, и с право! Обширен, красив, неотстъпващ по нищо на европейските забележителности. И може би с една идея по-интересен и по-интригуващ за мен, защото е източен, екзотичен.

Разположен е около Кунминху – огромно езеро, по което може да се разходите с лодка, също както в парк “Бейхай”. Разхождаме се и ние, положили морни тела на пейките и гледайки отдалечаващите се пъстри сгради на сушата, потънали в зеленина. Да, мъдър е бил император Цианлон, знаел е къде да построи тези палати преди два века и половина. И сигурно много е обичал майка си, защото го е направил в чест на рождения й ден.

Да пишеш за Летния дворец и да не споменеш името на императрица Ци Си е все едно да говориш за развития социализъм в България и да премълчиш за Тодор Живков. Тя възстановява двореца, опожарен по време на Втората опиумна война (1856–1860), правейки по свое усмотрение едно малко и невинно преразпределение на държавния бюджет. Парите, предназначени за обновяване на китайския флот, са изхарчени за луксозната й резиденция. Все пак е построен един нов и красив кораб. Мраморен и величествен, той стои на брега на Кунминху и повече от век жадува да види морските ширини…

 Мраморният кораб – едно от любимите места на императрица Ци Си в Летния дворец

 Залата за театрални представления в Летния дворец

Езерото Кунминху със 17-арковия мост, водещ към изкуствен остров

Впрочем това съвсем не е най-лошото дело на Ци Си. Тя е една от най-мрачните фигури не само в китайската, но и в световната история. Наричат я императрицата дракон, сравняват я по жестокост с руския цар Иван Грозни, румънския граф Влад III Цепеш (Дракула), централноафриканския император Бокаса и коварната султанка Роксалана. От материалите, които прочетох за нея, останах с впечатлението, че е била умна и изключително амбициозна, но същевременно коварна, безпощадна и ретроградна личност. Ум, впрегнат да твори зло.

Императрица Ци Си

Потреперихте ли? Нека тогава се насочим към нещо по-приятно – китайската кухня. Физическото ми оцеляване в Пекин се дължи най-вече на закуската в хотела, в която досетливи и състрадателни хора все пак са включили прясно мляко, хляб, масло, сирене за сандвичи и плодове. Иначе блюдата са доста разнообразни, но това могат да оценят любителите на екзотичните и пикантни китайски ястия. Всъщност, ако трябва с една дума да характеризирам пекинската кухня, тя би била лютива. С две думи: много лютива. Ако този вкус ви е приятен и имате здрав стомах, заповядайте, опитайте от всичко! Цена е от щастливците и без притеснение си хапва, Гошо също е по-смел от мен, макар и не толкова краен, колкото Цена. Спомням си, че веднъж на закуска Марин стоически изяде купичка със супа, а след това със страдалчески вид се самоутеши: “Това сигурно беше много полезно”.

Вечерно време, когато жегата падне до поносимо ниво, обикновено сме клиенти на ресторанта градина в двора на хотела, където, пиейки бира, възстановяваме водния си баланс, драстично нарушен през деня от безмилостния пекински климат. Най-характерно за ресторанта е странното ценообразуване: една бира например струва 15 юана**, порция задушени зеленчуци – 4 юана, хлебчета, препечени на скара – 1 юан, пилешко шишче – 2 юана. В менюто (слава на Всевишния, то е двуезично!) съзирам още една пилешка опция с цена 5 юана и, естествено, си поръчвам. “Това, обяснявам вещо на Гошо и Цена, трябва да е някакъв деликатесен и засукан chicken, щом струва по-скъпо от обикновеното шишче”. И какво мислите ми сервират? Пет препечени на скара хрущялчета от пилешки гърди, нанизани на клечка! Деликатес, откъдето и да го погледнеш!

Не знам дали сте обръщали внимание на факта, че млякото и млечните продукти липсват в китайската кухня. Аз го осъзнах едва когато отидох в Пекин. Традиция, какво да се прави! И във връзка с млякото и с кулинарните традиции – ето една тематична случка с наше познато семейство, живяло доста време на Изток. Веднъж били поканени у свои приятели във Виетнам, които пък преди това им гостували в София. Още от вратата усетили изключително неприятна миризма – за вечеря били приготвени копринени буби, местен специалитет. Понеже не могли да скрият гримасите си, домакинът им казал: “А питате ли ме мене как се чувствах, когато в България ме гощавахте с онова прокиснало мляко?”

В Пекин беше развенчан един кулинарен мит – за ориза като основна храна на китайците. Имаше ориз, разбира се, но на него в никакъв случай не се наблягаше, просто беше едно от блюдата, които ни сервираха. Впрочем в Северен Китай се предпочитат пшенични продукти – спагети и хлебчета, а на юг оризът се радва на по-голяма почит.

Като говорим за ядене, да засегнем и темата за напитките. Алкохолът не е табу за жителите на бившата Поднебесна империя, но в сравнение с нас, представителите на бялата раса, те са направо въздържатели (Tanichka вече спомена за това, но тук ще осветлим проблема научно :). Причината е физиологична – източноазиатците синтезират в по-малко количество ензима алкохолдехидрогеназа и съответно могат да разграждат по-малко количество алкохол. Нека сега някой ме убеди, че се раждаме равни и без съществени расови различия! На официалната вечеря при закриването на конференцията например ни бяха сервирани пет бутилки бира (по половин литър) и две бутилки вино, а ние, десетина души, настанени на една маса, трябваше да си ги разделим както намерим за добре. За сметка на това ястията бяха разнообразни, вкусни и в голямо количество.

Самите китайци имат високо мнение за своята кухня. Според една тяхна максима щастлив човек е онзи, който (забележете!) яде китайска храна, живее в английска къща, има за съпруга японка и получава американска заплата. Нещастният човек пък яде американска храна, живее в японска къща, има за съпруга англичанка и получава китайска заплата. За мен изводът от тази максима е, че всяко земно благо е съпътствано от съответно наказание.

Много знания и мъдрост натрупахме за девет дни в Пекин ;). Вече е време да отпътуваме. Странно е усещането, когато си тръгваш отнякъде, където най-вероятно никога няма да се върнеш отново. Макар че... никога не се знае. За тези девет дни английският на момичетата от рецепцията не се е подобрил и езиковата бариера си стои все така високо вдигната. Когато Гошо пита дали поръчаното от нас такси за летището е пристигнало, получава отговор, че закуската е включена в цената на нощувката. В самолета пък по едно време настава брожение сред пътниците и ние започваме да се притесняваме. Оказва се, че слизащите в Москва китайци търсят някой владеещ английски или руски, който да попълни раздадените от стюардесите двуезични формуляри. Руските власти просто не са се съобразили да включат и китайски вариант.

В късната лятна вечер виждаме през илюминатора светлините на софийската писта, а минути по-късно вдишваме с пълни гърди родния сух въздух. Боже, колко е приятен! А на хиляди километри от тук един многомилионен град спи сред влагата и горещината на августовската нощ...

––––––––––––––
* За сканирането на снимковия материал в целия пътепис благодаря на Николина Колева и Георги Гушмаков.

** Китайската парична единица юан се дели на 10 дзяо. $1 се обменя приблизително за 8 юана, а равностойността на 1 юан е около 0,2 лв. Ако искате да се ориентирате в сумите, които ви споменавам, делите на 5 и получавате левовото им изражение.

Аз бях в Китай! (1)
За пътуването до Пекин, за климата и контрастите между сградите в китайската столица, за Friendship Hotel и езиковата бариера

Аз бях в Китай! (2)
За първата ми разходка в Пекин, за площад “Тянънмън”, политиката на еднодетното семейство и отново за сградите в китайската столица

Аз бях в Китай! (3)
В околностите на Пекин, където се намират една нефритена фабрика, Гробниците на династията Мин, ресторант, голям колкото футболно игрище, и, разбира се, Великата китайска стена!

Аз бях в Китай! (4)
За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната

Аз бях в Китай (5)
За Пазара на коприната (продължение) и Пазара на перлите в Пекин

Аз бях в Китай! (6)
За Забранения град и за едно акробатично представление

Аз бях в Китай (7)
За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”