Население 5000 души на площ от 160 150 кв.м.
През туристическия сезон (май-септември) достигат 45000.
 Когато го посетих за първи път и се изгубих от групата, на обяснението къде се намирам точно,  казах- "Около мен има само бели къщи със сини и кафяви дървени прозорци" . По-късно много се смяхме на това мое обяснение, тъй като всички къщи там са каменни, варосани и или със сини или с кафяви прозорци. Все едно да се изгубиш в гората и да те попитат къде се намираш, а ти да кажеш: "Около себе си виждам само дървета" :)))
А ето и малко снимков материал:





















Района е изцяло туристически и местните се препитават единствено от това.
Сградите не са по-високи от два, най-много триетажни, предимно малки хотелчета (поради сеизмичната зона, в която се намира).
Освен с гръцки спокойно може да разговаряте и на английски (поне 50% от населението го говорят). Островът е разделен на осем селища, от които най-голяма е централната част (Адамата). Има над 70 плажа. Разходките с яхти са на достъпни цени. Една нощувка варира от 30-250 евро (в зависимост от хотела, в който сте отседнали).
Има дори български книги и вестници в реповете. (Четох "24 часа" и "Труд" с малко закъснение от пет, шест, дена, но и това е разбираемо, защото връзката е по въздух и вода :) ).
 Гърците имат изключително вкусна кухня. Обичат и да експирементират. Там не се продава хляб в хранителните магазини, като изключим сухарите. Имат си отделни фурни с голямо многообразие от хляб и закуски, а за сладкишите да не говорим- цяло изкуство са.
 На разстояние около 30-метра една от друга са и техните църкви, но в тях рядко може да видите иконопис. Всяко по-богато семейство има собствен параклис.
 Често се случва да се събират като семейства близки родове, за да запазят имуществото си. Имат повече от три деца. Не съм запозната добре, но чух, че държавата им отпуска безлихвени големи заеми ако имат повече от три деца.
 Изключително гостоприемни, но много любопитни и завистливи. Държат на семейството и поставят него на първо място.