Пеперудата
която тропна с крак
Така
се казва една от любимите повести на
баща ми написана от Киплинг към самия
му край на живота. В нея е отразена една
от легендите на изтока за цар Соломон,
при него Сюлейман ибн Дауд, което е
Соломон син на Давид. За наличие на
магически пръстен даден му от Михаил с
който той можел да говори с животни. В
СЗ наистина има един странен стих;
33Той
говори за дърветата, от ливанския кедър
дори до исопа, който никне из стената;
говори още за животните, за птиците, за
пълзящите и за рибите. (1Kgs
4:33)
Където
Библейските преводи изкарват царя
натуралист, но всъщност коректния превод
е, че растенията и животните са били
ползвани с мъдрост и те са „говорели“,
всъщност не като при Толкин или КС Луис.
Самите растения и животни са били
ползвани както за познаване, така и за
символи или дори като средство и източник
на познание или „говорене“.
По
долу реших да постна цял един текст от
източен човек в които е обяснена накратко
легендата за пръстена на Соломон дал
му тази велика мъдрост и сила да владее
и говори с животни и демони. Разбира се
не съм съгласен с нея и най добрия начин
да се критикува или да се изяви нейния
лош смисъл е във „Властелина“. Като
сравним текста с на легендата с книгата
ще намерим много общи неща включително
и със Силмарилиона.
Все
пак по важно е какво иска да ни каже
Иесус със споменаването на Соломон.
( σολομων
)
Споменава
се точно 10 пъти в НЗ, 7 в Евангелията и 3
в Деяния като навсякъде е за „соломоновия
трем“. Ще започна от зад напред
изясняването на думата Соломон;
Дн.7:47
е НЗ потвърждаване на соломоновата роля
за строеж на Храма.
Дн.3:11 и
5:12 и Йн.10:23 е ( σολομωντος ), преведено
като „соломоновия трем“, Думата за
трем която се среща на 4 места трите от
които са за „соломоновия“, сякаш само
един трем е имало е ( στοα ) всъщност не
е помещение а колона. Така че няма
„соломонов трем“, а е соломонова колона
или паметник или табела.
В
Евангелията два пъти е в родословието
на Матей и други два за мъдростта дадена
на южната царица.
За това изследване
е важен случая, в който Соломон е сравнен
с „полската трева“, която е много по
велика от него, не е облечена като него,
а и е дадена позиция или някакво знание.
А за учениците ще се даде или ще бъдат
поставени още повече от нея. Тази странна
градация има известен „андтиюдейски“
момент или изявяване на значението на
Закона. Закона и Соломон са по малко от
делото на Бога, от растенията, но
Апостолите са много повече или им е
дадено повече или са короновани повече
както думата се сравнява с трънения
венец.
Сега
съм 100% убеден че имаше нещо като Соломонов
печат, но нещо не мога да го намеря. Ще
го потърся пак.
За
десерт намерих и каква е връзката на
Киплинг с герой от Властелина, Киплинг
е един от малкото писатели кремиран,
нещо което напомня за Денетор и по
големият му син е убит, по младия оцелява.
Денетор е образ на човека Киплинг, докато
Радагаст кафявия е митологизиран образ
на творчеството му.
Л
http://darvish.wordpress.com/2006/07/13/king-solomon-and-the-jinn/
And now listen, those that
have ears, to a tale of Solomon the King. Yes, Solomon, the mightiest
and wisest ruler of the earth that ever was or shall be. Wealthy
beyond measure was Solomon, and with such wisdom as only Allah may
bestow. And lo, he commanded the wind, and both men and Jinn, birds
and animals. All were servants unto him. Yet he lost favor in the
sight of God, for neither wealth nor power nor wisdom brought him
enlightenment.
His true name was
Jedidiah, the ‘friend of God’ but was
later made Shelomo,
Solomon, the ‘King of Peace,’ because of the peace that prevailed
during the greater part of his reign. And other names he had also:
Ben, because he was the builder of the Temple; Jekeh because he was
the ruler of the known world; and Ithiel, because God was with him.
It is written that at the
time Solomon began the building of the Temple, Assaf, the Vizir of
Solomon, complained that someone was stealing precious jewels from
his rooms, and from other courtiers as well. Even the royal treasury
was not immune. Now Assaf was also renowned for his wisdom and knew
that no ordinary thief could have done these deeds. ‘Some evil
spirit causes this mischief,’ he counseled the King.
Solomon then prayed
fervently to God to deliver the wicked spirit into his hands for
punishment. At once his prayer was answered. The archangel Michael
appeared before the
King, and put into his
hand the mightiest power that ever was or shall be in this world…a
small, golden ring, inset with a seal of engraved stone.
And Michael said: ‘ Take
this ring, O Solomon King, son of
David, the gift which the
Lord God hath sent unto thee. Wear this ring, and all the demons of
the earth, both male and female, thou wilt command.’
Now, many medieval sources
claim that the pentalpha, or
pentacle, the ancient sign
of sorcery, was engraved on the ring, because Solomon was said to
have been a master of the magic arts. But the pentacle is older than
Solomon,
first seen on pottery from
Ur of the Chaldees, in ancient Babylon.
Other sources describe the
ring as made of pure gold, set
with a single shamir
stone; a diamond perhaps, or the same heavenly green shamir stone
said to have been part of the Temple. The stone was cut and set in
the form of an eight-rayed star. On it was engraved the hexagon seal,
and within that the four letters of the ineffable name of God.
No stone was ever so
renowned as the stone in the ring of Solomon. For with it the whole
earth came under his sway. Only death was beyond his power to
control. Yes, death is beyond all power, save the One. There is no
remedy for death other than to look it constantly in the face. We who
are born will die; we must submit. Even he who held the world under
the seal of his ring is now only a mineral in the earth.
Armed with the ring,
Solomon commanded the guilty spirit
to appear. He wore the
ring on the mid-finger of the right hand, and pointed it at the foot
of his high throne,
saying, ‘By the power of
the seal of the one God, I command thee, troublesome spirit, to come
forth.’
A roaring column of flame
instantly appeared, reaching
nearly to the high ceiling
of the throne room many cubits above, and just as quickly was gone.
Whether the flame itself took shape, or merely preceded him, could
not be seen, but where the flame had been, the demon stood, caught in
his mischief; for he still clutched in his hands a great many jewels
just stolen from the royal vaults.
So great was his surprise
that he dropped the gems, which scattered like pebbles on the marble
floor, and his red eyes darted back and forth like twin flames in
that broad,
swarthy face. And wide
wonder came into those terrible eyes that some power existed among
mortal men that was greater than his will.
Twice the height of the
King he was and more, greater even than Goliath that David slew, the
King’s father. And of so dark and menacing a countenance was the
demon that even Assaf the wise drew back in horror. Only Solomon
stood firm, and a light shone before him.
Then the demon saw the
face of the King, whose arm pointed toward him, and beheld the seal
of the ring. The demon’s cruel, lidless eyes went wide, and he let
out such a ghastly, howling shriek that the very stones of the palace
trembled to their foundation. It was so horrible a sound that all the
people of the kingdom who heard it covered their ears and cast
themselves on the ground in fear. Oxen died of terror in the fields
and birds fell from the sky, for it was like unto the cry of a soul
newly plunged into the flames of hell.
But the power of God was
within the ring, so that even the
demon was helpless. He
fell to his knees and prostrated himself before the King.
‘Mercy, Master!’ cried
the Jinni.
‘Name thyself, demon.’
commanded Solomon.
‘I am called Ornias, O
Great King!’
‘Why hast thou done such
mischief to my household? Speak truly!’
‘Hunger, Lord of the
World! Hunger insatiable!’ And he
revealed himself as a
vampire spirit, who with fangs harder than adamant pierces the gems
of the earth to drink their light.
‘Why dost thou drink the
light of earthly jewels?’ demanded
Assaf the Vizir, ‘It is
a thing unheard of among the wise.’
But the Jinni was silent.
Speak the answer,’ said
the King, ‘I command it.’
‘Thou knowest my answer,
King of Wisdom,’ said the demon.
Then Solomon looked into
his heart, for the forty-nine
gates of wisdom were open
to him, as they had been to Moses. This derives from the belief that
each word of the Torah has forty-nine meanings. And he discerned
there the answer, and it amazed him, so that he looked on the
creature before him with a new understanding and pity.
Know then the sorrow of
the demon. For the gems
of the earth were born at
the dawn of the world, created by the death of ancient forests buried
beneath the weight of mountains. It was a time of upheaval when both
Jinn and Angels were cast out and the world was broken. The light of
the new sun was still in the green life of those forests as slowly
they were transformed, crystallized
by the long years into the
light that sparkles from the cut and polished jewels. And so Ornias
the demon, denied the light of heaven, drinks the light of the first
morning, feeding his sorrow and his loss.
And so, Solomon burned the
seal into the neck of Ornias as a brand of his sovereignty, and the
Jinni from that moment did his bidding, and was given the task of
cutting stones for the building of the Temple.
And other of the Jinn who
were causing mischief within the
realm were also commanded
to come forth: Onoskelis, who had the shape and skin of a fair-hued
woman; Asmodeus, who professed the Hebrew faith and was said to
observe the Torah; Tephros, the demon of the Ashes, and after him a
group of seven females spirits who declared themselves to be the
thirty-six elements of the darkness; and Rabdos, a ravenous,
hound-like spirit. All were branded with the seal of the ring.
Others there were also for
another tale, but one more for
this: A demon having all
the limbs of a man, but without a head. The demon said, ‘I am
called Envy, for I delight in
devouring heads. But I
hunger always, and desire YOUR HEAD NOW.’
The Master smiled.
“Indeed, envy is the prison of the spirit,” he said.
- - - -
http://www.masterofthejinn.com/
Реших да направя
проверка с търсачката на този блог. На
думата "Бакалов" намерих 14 поста
ли "есета" както претенциозно се
изразява тук;
http://portos-14all.blogspot.com/search?q=%D0%91%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2
На думата "Иисус"
превъзходството бе минимално 20:14, по
малко от 25%,
http://portos-14all.blogspot.com/search?q=%D0%98%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%81
Но най интересно
е когато пейстнах в гугъл ;
„космическия
персонализъм”
http://www.google.com/search?hl=en&q=%E2%80%9E%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC%E2%80%9D&start=0&sa=N
В тази статия
бе дори вкаран накрая, следвайки някакъв
мистичен спомен за времето на
митологизирания легендарен
реконструкционист.
И така мое ли да
осведомите моята богоизбрана персона,
това лие най насъщния проблем на вярата
у нас? Бакалов и адвокатските номера на
някакъв неудачник от периферията на
адвокатските интриги. Чак се замислих
дали и аз трябва да се занимавам с този
блог.
Тук виждам че
има потенциал, и не е зле "есеите"
да се заемат с нещо по смисленно или по
полезно, к'ва е тая работа с разни секти
и адвокати! Аиде сетир с тия глупости
че ни писна на всички.
-- - - - - - -
Интересна личност
Това е всичко
което за сега мога да кажа за все още
младия , току що назначен от Обама
отговорник за религиозните въпроси.
Освен че е черен, другото което може да
се каже за него е че е на 25, Joshua DuBois се
казва и за сега не съм прочел от него
становище за това защо е решил да служи
на; комунист, ислямист и враг на семейството
и църквата. За сега първоначалното ми
впечатление, което вероятно или почти
сигурно ще се измени в неизвестна посока
поради младата възраст на субекта е, че
той е типичен пример на "камениста
почва" от притчата за сеяча. Бил е
силно запален да проповядва в малка
цветнокожа църква, на 18 е водил
евангелизаторска и социална дейност.
След което идва бързо изсъхване и сега
го виждаме на служба при мрачния господар.
Все пак пак да повторя, този човек е бивш
петдесятник и са възможни много завойчета
в кариерата му. Никога не може човек да
е сигурен с такива хора, но прогнозите
ми не са обещаващи, давам около 10% шанс
да се оправи чрез някое чудо, за сега се
вижда здраво изсъхване и няколко бурена
в добавка наоколо му.
http://www.boston.com/news/education/higher/articles/2008/07/10/obamas_man_of_faith/?page=1
http://newsbusters.org/blogs/ken-shepherd/2009/02/09/medias-pentecostal-double-standard-palin-vs-obamas-faith-based-initiat
Пеперудата
която тропна с крак
Така
се казва една от любимите повести на
баща ми написана от Киплинг към самия
му край на живота. В нея е отразена една
от легендите на изтока за цар Соломон,
при него Сюлейман ибн Дауд, което е
Соломон син на Давид. За наличие на
магически пръстен даден му от Михаил с
който той можел да говори с животни. В
СЗ наистина има един странен стих;
33Той
говори за дърветата, от ливанския кедър
дори до исопа, който никне из стената;
говори още за животните, за птиците, за
пълзящите и за рибите. (1Kgs
4:33)
Където
Библейските преводи изкарват царя
натуралист, но всъщност коректния превод
е, че растенията и животните са били
ползвани с мъдрост и те са „говорели“,
всъщност не като при Толкин или КС Луис.
Самите растения и животни са били
ползвани както за познаване, така и за
символи или дори като средство и източник
на познание или „говорене“.
По
долу реших да постна цял един текст от
източен човек в които е обяснена накратко
легендата за пръстена на Соломон дал
му тази велика мъдрост и сила да владее
и говори с животни и демони. Разбира се
не съм съгласен с нея и най добрия начин
да се критикува или да се изяви нейния
лош смисъл е във „Властелина“. Като
сравним текста с на легендата с книгата
ще намерим много общи неща включително
и със Силмарилиона.
Все
пак по важно е какво иска да ни каже
Иесус със споменаването на Соломон.
( σολομων
)
Споменава
се точно 10 пъти в НЗ, 7 в Евангелията и 3
в Деяния като навсякъде е за „соломоновия
трем“. Ще започна от зад напред
изясняването на думата Соломон;
Дн.7:47
е НЗ потвърждаване на соломоновата роля
за строеж на Храма.
Дн.3:11 и
5:12 и Йн.10:23 е ( σολομωντος ), преведено
като „соломоновия трем“, Думата за
трем която се среща на 4 места трите от
които са за „соломоновия“, сякаш само
един трем е имало е ( στοα ) всъщност не
е помещение а колона. Така че няма
„соломонов трем“, а е соломонова колона
или паметник или табела.
В
Евангелията два пъти е в родословието
на Матей и други два за мъдростта дадена
на южната царица.
За това изследване
е важен случая, в който Соломон е сравнен
с „полската трева“, която е много по
велика от него, не е облечена като него,
а и е дадена позиция или някакво знание.
А за учениците ще се даде или ще бъдат
поставени още повече от нея. Тази странна
градация има известен „андтиюдейски“
момент или изявяване на значението на
Закона. Закона и Соломон са по малко от
делото на Бога, от растенията, но
Апостолите са много повече или им е
дадено повече или са короновани повече
както думата се сравнява с трънения
венец.
Сега
съм 100% убеден че имаше нещо като Соломонов
печат, но нещо не мога да го намеря. Ще
го потърся пак.
За
десерт намерих и каква е връзката на
Киплинг с герой от Властелина, Киплинг
е един от малкото писатели кремиран,
нещо което напомня за Денетор и по
големият му син е убит, по младия оцелява.
Денетор е образ на човека Киплинг, докато
Радагаст кафявия е митологизиран образ
на творчеството му.
Л
http://darvish.wordpress.com/2006/07/13/king-solomon-and-the-jinn/
And now listen, those that
have ears, to a tale of Solomon the King. Yes, Solomon, the mightiest
and wisest ruler of the earth that ever was or shall be. Wealthy
beyond measure was Solomon, and with such wisdom as only Allah may
bestow. And lo, he commanded the wind, and both men and Jinn, birds
and animals. All were servants unto him. Yet he lost favor in the
sight of God, for neither wealth nor power nor wisdom brought him
enlightenment.
His true name was
Jedidiah, the ‘friend of God’ but was
later made Shelomo,
Solomon, the ‘King of Peace,’ because of the peace that prevailed
during the greater part of his reign. And other names he had also:
Ben, because he was the builder of the Temple; Jekeh because he was
the ruler of the known world; and Ithiel, because God was with him.
It is written that at the
time Solomon began the building of the Temple, Assaf, the Vizir of
Solomon, complained that someone was stealing precious jewels from
his rooms, and from other courtiers as well. Even the royal treasury
was not immune. Now Assaf was also renowned for his wisdom and knew
that no ordinary thief could have done these deeds. ‘Some evil
spirit causes this mischief,’ he counseled the King.
Solomon then prayed
fervently to God to deliver the wicked spirit into his hands for
punishment. At once his prayer was answered. The archangel Michael
appeared before the
King, and put into his
hand the mightiest power that ever was or shall be in this world…a
small, golden ring, inset with a seal of engraved stone.
And Michael said: ‘ Take
this ring, O Solomon King, son of
David, the gift which the
Lord God hath sent unto thee. Wear this ring, and all the demons of
the earth, both male and female, thou wilt command.’
Now, many medieval sources
claim that the pentalpha, or
pentacle, the ancient sign
of sorcery, was engraved on the ring, because Solomon was said to
have been a master of the magic arts. But the pentacle is older than
Solomon,
first seen on pottery from
Ur of the Chaldees, in ancient Babylon.
Other sources describe the
ring as made of pure gold, set
with a single shamir
stone; a diamond perhaps, or the same heavenly green shamir stone
said to have been part of the Temple. The stone was cut and set in
the form of an eight-rayed star. On it was engraved the hexagon seal,
and within that the four letters of the ineffable name of God.
No stone was ever so
renowned as the stone in the ring of Solomon. For with it the whole
earth came under his sway. Only death was beyond his power to
control. Yes, death is beyond all power, save the One. There is no
remedy for death other than to look it constantly in the face. We who
are born will die; we must submit. Even he who held the world under
the seal of his ring is now only a mineral in the earth.
Armed with the ring,
Solomon commanded the guilty spirit
to appear. He wore the
ring on the mid-finger of the right hand, and pointed it at the foot
of his high throne,
saying, ‘By the power of
the seal of the one God, I command thee, troublesome spirit, to come
forth.’
A roaring column of flame
instantly appeared, reaching
nearly to the high ceiling
of the throne room many cubits above, and just as quickly was gone.
Whether the flame itself took shape, or merely preceded him, could
not be seen, but where the flame had been, the demon stood, caught in
his mischief; for he still clutched in his hands a great many jewels
just stolen from the royal vaults.
So great was his surprise
that he dropped the gems, which scattered like pebbles on the marble
floor, and his red eyes darted back and forth like twin flames in
that broad,
swarthy face. And wide
wonder came into those terrible eyes that some power existed among
mortal men that was greater than his will.
Twice the height of the
King he was and more, greater even than Goliath that David slew, the
King’s father. And of so dark and menacing a countenance was the
demon that even Assaf the wise drew back in horror. Only Solomon
stood firm, and a light shone before him.
Then the demon saw the
face of the King, whose arm pointed toward him, and beheld the seal
of the ring. The demon’s cruel, lidless eyes went wide, and he let
out such a ghastly, howling shriek that the very stones of the palace
trembled to their foundation. It was so horrible a sound that all the
people of the kingdom who heard it covered their ears and cast
themselves on the ground in fear. Oxen died of terror in the fields
and birds fell from the sky, for it was like unto the cry of a soul
newly plunged into the flames of hell.
But the power of God was
within the ring, so that even the
demon was helpless. He
fell to his knees and prostrated himself before the King.
‘Mercy, Master!’ cried
the Jinni.
‘Name thyself, demon.’
commanded Solomon.
‘I am called Ornias, O
Great King!’
‘Why hast thou done such
mischief to my household? Speak truly!’
‘Hunger, Lord of the
World! Hunger insatiable!’ And he
revealed himself as a
vampire spirit, who with fangs harder than adamant pierces the gems
of the earth to drink their light.
‘Why dost thou drink the
light of earthly jewels?’ demanded
Assaf the Vizir, ‘It is
a thing unheard of among the wise.’
But the Jinni was silent.
Speak the answer,’ said
the King, ‘I command it.’
‘Thou knowest my answer,
King of Wisdom,’ said the demon.
Then Solomon looked into
his heart, for the forty-nine
gates of wisdom were open
to him, as they had been to Moses. This derives from the belief that
each word of the Torah has forty-nine meanings. And he discerned
there the answer, and it amazed him, so that he looked on the
creature before him with a new understanding and pity.
Know then the sorrow of
the demon. For the gems
of the earth were born at
the dawn of the world, created by the death of ancient forests buried
beneath the weight of mountains. It was a time of upheaval when both
Jinn and Angels were cast out and the world was broken. The light of
the new sun was still in the green life of those forests as slowly
they were transformed, crystallized
by the long years into the
light that sparkles from the cut and polished jewels. And so Ornias
the demon, denied the light of heaven, drinks the light of the first
morning, feeding his sorrow and his loss.
And so, Solomon burned the
seal into the neck of Ornias as a brand of his sovereignty, and the
Jinni from that moment did his bidding, and was given the task of
cutting stones for the building of the Temple.
And other of the Jinn who
were causing mischief within the
realm were also commanded
to come forth: Onoskelis, who had the shape and skin of a fair-hued
woman; Asmodeus, who professed the Hebrew faith and was said to
observe the Torah; Tephros, the demon of the Ashes, and after him a
group of seven females spirits who declared themselves to be the
thirty-six elements of the darkness; and Rabdos, a ravenous,
hound-like spirit. All were branded with the seal of the ring.
Others there were also for
another tale, but one more for
this: A demon having all
the limbs of a man, but without a head. The demon said, ‘I am
called Envy, for I delight in
devouring heads. But I
hunger always, and desire YOUR HEAD NOW.’
The Master smiled.
“Indeed, envy is the prison of the spirit,” he said.
- - - -
http://www.masterofthejinn.com/
Реших да направя
проверка с търсачката на този блог. На
думата "Бакалов" намерих 14 поста
ли "есета" както претенциозно се
изразява тук;
http://portos-14all.blogspot.com/search?q=%D0%91%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2
На думата "Иисус"
превъзходството бе минимално 20:14, по
малко от 25%,
http://portos-14all.blogspot.com/search?q=%D0%98%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%81
Но най интересно
е когато пейстнах в гугъл ;
„космическия
персонализъм”
http://www.google.com/search?hl=en&q=%E2%80%9E%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC%E2%80%9D&start=0&sa=N
В тази статия
бе дори вкаран накрая, следвайки някакъв
мистичен спомен за времето на
митологизирания легендарен
реконструкционист.
И така мое ли да
осведомите моята богоизбрана персона,
това лие най насъщния проблем на вярата
у нас? Бакалов и адвокатските номера на
някакъв неудачник от периферията на
адвокатските интриги. Чак се замислих
дали и аз трябва да се занимавам с този
блог.
Тук виждам че
има потенциал, и не е зле "есеите"
да се заемат с нещо по смисленно или по
полезно, к'ва е тая работа с разни секти
и адвокати! Аиде сетир с тия глупости
че ни писна на всички.
-- - - - - - -
Интересна личност
Това е всичко
което за сега мога да кажа за все още
младия , току що назначен от Обама
отговорник за религиозните въпроси.
Освен че е черен, другото което може да
се каже за него е че е на 25, Joshua DuBois се
казва и за сега не съм прочел от него
становище за това защо е решил да служи
на; комунист, ислямист и враг на семейството
и църквата. За сега първоначалното ми
впечатление, което вероятно или почти
сигурно ще се измени в неизвестна посока
поради младата възраст на субекта е, че
той е типичен пример на "камениста
почва" от притчата за сеяча. Бил е
силно запален да проповядва в малка
цветнокожа църква, на 18 е водил
евангелизаторска и социална дейност.
След което идва бързо изсъхване и сега
го виждаме на служба при мрачния господар.
Все пак пак да повторя, този човек е бивш
петдесятник и са възможни много завойчета
в кариерата му. Никога не може човек да
е сигурен с такива хора, но прогнозите
ми не са обещаващи, давам около 10% шанс
да се оправи чрез някое чудо, за сега се
вижда здраво изсъхване и няколко бурена
в добавка наоколо му.
http://www.boston.com/news/education/higher/articles/2008/07/10/obamas_man_of_faith/?page=1
http://newsbusters.org/blogs/ken-shepherd/2009/02/09/medias-pentecostal-double-standard-palin-vs-obamas-faith-based-initiat