Няма какво да говорим за новият брой на любимото списания. Ето я корицата:

Адски одобрявам Аксиния. Изглежда доста по-добре отколкото си предсатвях.
Но...
Как беше клишето – “Винаги има едно но....”
И си е така, винаги има едно но...
Странно как липсва удовлетворение, когато си си начесал крастата. Крастата в случая е да видиш Аксиния гола. Видях я. И до там... Както се казва прелистих списанието за няколко минути (смях се разбира се на, както винаги, страхотните вицове) и до там.
Случвало ви се е предполагам. Примерно много ви се иска да спите с дадена мацка. Полагате неимоверни усилия да постигнете това, но... Но накрая чувствате само смътното задоволство от изпълнената мечта.
Истината е, че не е хубаво човек да изпълнява мечтите си.
Някога класната ми, която бе учителка по литература, бе казала, че пътуването винаги е по-интересно от пътуването. Така е понякога.
В един полудокументален филм твърдяха, че един от астронавтите бил на Луната веднага след мисията е казал - That's All There Is.
Знаете как е – готвиш се за нещо дълго, а после... После то минава и заминава и по-скоро помниш това как си се готвил за задачата, отколкото самото и изпълнение.
Малко чувства могат да се сравнят с внезапната празнота, която обхваща душата след като си изпълнил голяма своя цел.
Как да е, сега остава да сложат и Преслава в Playboy... Тоест има за какво да се надява човек още.