Какво да се прави? Ми четете стари вестници.

от ZeMaria на 21 февруари 2007, 16:32

Категории: Коментари - Политика

 
В първия ми опус тук един блогер ме попита  нещо от рода на какво да правим сега. И понеже не знам как да му отговоря в постинга -технически, се наложи да напиша този чаршаф.
 Да вземем за пример пак гласуването на парламента за принципа на "уседналост" от 13 февруари. Вече шеста година протича превръщането ни от начално развито гражданско общество обратно в народ, а сетне в поданици. Точно завръщане на триста години назад от това, което са преминали тогава страните от Европата,към която уж принадлежим. Населенията стават народи тогава (17-19 век),когато искат да махат царете и императорите. По сетне народите се превръщат в граждански общества, каквито са днес в Европа. При нас, тъкмо бяхме почнали да ставаме общество и решихме да дадем обратно към "народ". А оттам- в население, сетне тълпа.. Резултатът от това връщане, сторено преди 6 години, беше предизвестен.
Достатъчно е да отворите вестници от преди пет-шест години и ще се убедите, доколко са се променили господстващата от миналото класа с нейните издънки, управляващи днес. Това са абсолютно живи и реални политически инстинкти, идващи от непроменени черти на нашия национален характер и дълбоко непроменената същност на нравите ни, поради липсващите 300 години. България все няма здравословна интелектуална и институционална среда, която да ни предпазва от подобни неща. Чалгизацията на българското съзнание, мутризацията на публичното пространство, кагебизацията на българската демокрация и плебеизацията на обществените нрави - това са последствия толкова очевидни, че не изискват дори споменаване. От грубото говорене следва грубо поведение, а следващата крачка е насилието. Когато пак тогаз, преди години, Татяна Ваксберг направи филма "Технология на злото", показващ войната на соцдържавата срещу мюсюлманската част на българския народ, започна срамна история. По цивилизован начин реагира предимнонай-цивилизованата част на нацията - младите, които не помнят тези събития и бяха ужасени да научат какво варварство е извършвано от българската държава и то съвсем неотдавна. Че вероятно родителите им са го подкрепяли или са се облагодетелствали от това нещастие. Основни части на нацията обаче злобно мълчаха. Останалите живи лидери на соцдържавата от онова време захванаха, както са си свикнали, най нагло да сипят по внезапно оказали се близки до тях по убеждение вестници. Млъкналите стотици пишман соц учени, които тогава ни обясняваха, че всъщност турците са българи, които не знаят това, се появиха по патриотични телевизии, финансирани от незнайно кой, барабар с пенсионираните десари от онова време, участници в тези процеси, станали вече журналисти и водещи. Изчезналите десетки хиляди ентусиазирани софиянци, които през май 1989 година маршируваха из столицата, за да скандират подадените им от партийните секретари лозунги в прослава на Тошо и сипят хули срещу "родоотстъпниците от СЕ и Подкрепа", отново се показаха по площадите.. Сетне същите се появиха през ноември 89 да протестират срещу връщането на имената на турците, а сега изникнаха от тъмните ъгли на душите ни, от соца, скрил се през демокрацията ни, скандирайки пак същото, под същите или производни знамена. И мина половин поколение време! Никой, разбира се не се покая тогава за своето, колкото и малко да е, съучастие в злото. Нищо подобно обаче не се случи, защото покровителите и инициаторите днес са пак на власт, с техните политически инстинкти от миналото, докарани от същия този регресирал народ. И вместо покаяние-имаме реванш. Обществото на соца, възпитано на казармения принцип "Красотата е в еднаквостта", не позволи на българите за 18 години да проумеят, че красотата всъщност е в разнообразието. Вместо с думи, намеци и обноски почнахме пак да спорим с псувни, хули и каратистки чалъми като поведение. Този жанр се разви пак от това време, когато електората се отучи да иска да се говори за програми, а с тикане на юмрук под носа да използва уличния жаргон "Да изцицаме изедниците и си раздадем паричките им", като програма.
.Причината за това е, че гражданското общество е като свободата:отговорно и тежко състояние. Хората, които живеят в него знаят, че нещата се подобряват бавно и със страшно много усилия, често едно напред-две назад; че носиш съзнателна отговорност за това, което ти се случва; че често трябва да отстояваш принципи във враждебна среда. Тъй като гражданското общество,както и свободата, е бреме, от време на време хората бягат и от двете. А някои, мнозинството-постоянно. Търсят друго състояние, в което да не са разединени, а - единни, в което нещата да се случват бързо и без усилия, а отговорността да носи друг. Състоянията на единение и безгрижност са прекрасни. Всеки иска така. В гражданското общество хората са разединени, щото вярват в различни неща, мислят и живеят по различни начини. Затова имат и различни политически партии. Всичко това у нас умря с царя, освен партиите, които са на власт-те цъфтят, защото нито са партии, нито са посредници между хората и управлението, а партийни бюра по труда и кланови организирани банди за консумиране на облагите от властта. Само че - всичко си има цена. Гражданското общество, макар неприятно за по-голямата част от населението, върши поне една много важна работа, за която писал още през 1767 година АдамФъргюсън, в "Есе върху историята на гражданското общество". Там,където има гражданско общество, има и такива правила, щото въоръженото малцинство от хората да не упражнява диктат и насилие върху невъоръженото (civil) мнозинство. И обратно: където няма гражданско общество, тези правила също ги няма - и хората с оръжие упражняват директно насилие и диктат върху хората без оръжие.Последицата е, че липсата на гражданско общество премахва пречките пред порядките на джунглата: силният да натиска слабия без оглед на закони.Тези неща бяха обяснявани върху декари вестникарско пространство в продължение на повече от десетилетие. Никой не може да твърди, че не ги е чувал. И не знаел какво гласува през 2001ва, 2005, на 13 февруари или утре на предсрочните избори. Затова направо цитираме Дайнов от юни 2001ва, слека редакция в скобите:
„Затова, ако утре се окаже,че - изненада! - държавният апарат е в ръцете на "Мултигруп", улиците се управляват от мутрите, а кардиналът на царя(Станишев, Бойко) е агентна забранената секта на преподобния Муун(или международен далавераджия), никой няма да има правото да се прави на учуден. Нито давика: "Царя (Бойко)ни излъга!"
Царят (Бойко) няма да е виновен. Това просто ще е историческата цена,която населението ще плати за бягството от гражданското общество -така, както "Виденовата зима" беше цената за бягството от демокрацията,а "Лукановата зима" - цената за бягството от свободата.”
Виждате ли, за какво иде реч. Колко крехко цвете са извоюваните ни права и извоюваната демокрация-целият смисъл на няколко поколения хора.И защо са опасни и най-малките конституционални ветрове, по отношение на правата. Ако сме Италия, Франция-да, приемаме да спорим за "уседналостта". Но тук-това значи реванш на соца и узаконяване на идеологическа менторска неправда, маскирана като демокрация. На насилието, което започва именно с това-отнемане на права. На краха на свободата. Но пасаран!