Имаме ли нужда от четвърти GSM оператор? Преди всичко бих желал да приведа някои цифри за процента на ползващите мобилни телефони в страната, но явно такава информация няма. Цифрите, което намерих, са прекалено противоречиви и не виждам смисъл да ги цитирам, след като институти от рода на НСИ не са публикували надеждни данни. От това, което прочетох, потреблението на мобилни телефони е между 105 и 130%. Ненужно е да се уточнява, че тези данни са силно завишени. Мобилните оператори провеждат кампании за реклама на предплатените услуги и продават много карти, които в последствие собствениците им захвърлят. Естествено, тези карти влизат в общия брой абонати, обявен от фирмата, и така повишават пазарния дял и съответно цената на фирмата.
Смятам обаче, че смело може да се каже, че в градовете употребата на мобилни телефони е 99.95%. Тези пет стотни, които не притежават мобилен телефон, не могат да си го позволят, независимо към кой оператор. Тук вече проблемът е в бедността на населението, а не в липсата на конкуренция. Покритието на големите градове е 100% (с изключение на естествените "сенки", които не могат да бъдат избегнати). Покритието на територията извън градовете също е прилично, макар и да има какво да се желае. Пример е един мотел до Лом, където телефонът ми нямаше покритие и се наложи да се обаждам вкъщи през румънски оператор.
Какво може да ни даде четвъртият GSM? Опитът с Вивател показа, че явно конкуренцията няма да свали цените. Цените на мобилните разговори паднаха след влизането ни в ЕС, а не вследствие на конкуренцията. Също така от ЕС трябваше да ни натиснат за преносимостта на номерата, която не е изгодна на никой оператор. Също така МТел спря да взима пари за да уведоми повикващия, че търсеният абонат няма гласова поща след едно сериозно дело в Румъния, а не вследствие на конкуренцията. Качеството на предлаганите услуги не се е променило след пускането на третия оператор. Никой оператор не предлага, да речем, СВ информация. Само Глобул предлага iMode, който е евтина и полезна алтернатива на WAP. Накратко -- очевидно е, че пускането на четвърти оператор няма за промени нищо.
В САЩ има 17 мобилни оператори, от които 6 GSM (източник). Територията на САЩ e 9 826 630 кв.м. срещу 110 910 за България. Населението е 304 750 000 срещу 7 640 238. А броят на мобилните ни оператори в момента е наполовина от този в САЩ, при положение че населението на страната е по-малко от това на Ню Йорк. Да не говорим за факта, че всеки, който е могъл да си позволи мобилен телефон, вече има такъв. Слабо вероятно е четвъртият GSM оператор да навие бабите от източните Родопи да ползват видеоразговори за да си разменят актуална информация за снабдяването в селския магазин.
Отделен въпрос са техническите проблеми. Като изключим повишеното облъчване от гроздовете релейки по сградите, все по-често ще виждаме "мрежата заета" на екрана на мобилния си телефон. В крайна сметка носещата честота е една и може да бъде разделена на краен брой времеви и честотни слотове. А мрежата на даден оператор заема честоти (технически не сенаричат "честоти", а TDMA/FDMA слотове) за служебния канал независимо колко души разговарят в момента.
Тогава не би ли следвало да си зададем въпроса "защо четвърти GSM?" На първо място -- инвестиции. Ясно е, че българска компания няма нито потенциала, нито опита, който КРД изисква. В момента, когато се борим да запазим членството си в ЕС, една голяма чуждестранна инвестиция би била добре дошла. Един вид да кажем "вижте колко надеждна и желана страна за бизнес сме!" Но замисляме ли се за другата страна? Колко подкупи ще бъдат раздадени в процеса на придобиване на лиценз и след това, колко старо оборудване от други страни ще бъде "утилизирано", и колко комисиони ще се платят за внасянето му.
Затова аз лично смятам, че четвъртият GSM оператор е напълно излишен в този момент, освен като удобен начин да се напълнят партийните каси преди изборите.