Знам, че днес е неделя, но да си поговорим за този велик ден – СЪБОТА. Отдавна се каня да го възпея някак и ето, че сега му е момента. Кажете ми има ли по хубав ден от него (и неделята не е лоша, обаче събота, съботааааа.....това е друга работа). Да станеш рано, рано по обяд, да се поизлежаваш има/няма час-два. Когато най-накрая се измъкнеш от кревата да затътриш чехли към кухнята. На средата на пътя да поспреш, да се почешеш замислено по дъното на панталоните (пижамата или там каквото имате) и да си кажеш “За къде бях тръгнал? Или поне за какво?” (това е особено интелигентен въпрос, когато живееш в гарсониера). Когато не се сетиш, да повдигнеш безразлично рамене и да се отбиеш в тоалетната. Там можеш да прекараш прекрасни 15 минути (за любители – повече) в замечтано съзерцание на една точка върху стена по избор и да си мислиш “Тя много хубава тая точка, бе, как не съм я забелязал преди”. А най-хубаво нищо да не си мислиш, дори това да значи да си забравил защо си влязъл там. Свършвайки това полезно действие да се затътриш отново към кухнята...без значение дали знаеш защо. Там постепенно идеята ще се оформи. Най-важното е всичко да става бавно, мнооого бавно, без излишно бързане и истерии...и да не се поглежда часовник. Противозаконно е в събота да се гледа колко е часа.

Стигнал веднъж до кухнята човек мобилизира някоя заблудена мисъл, но не за дълго – само колкото да се сети, че би било добре да хапне нещо. След направата на сандвич и поставянето му в скарата се сяда на масата и се избира някоя също толкова прекрасна и незабелязана преди точка на произволна стена (най-добре намиращата се пред погледа – най-малко енергия се хаби, тъй като се избягва завъртането). Ако се прекали с възхищението може да се усети леко неприятен мирис на изгоряло откъм скарата, но това не е повод да се изпада в паника или да се бърза. Изхвърля се (бавно) нереализирания сандвич и се прави нов (бавно). Дъвче се замислено, без да изпуска от поглед въпросната точка, но дори да я изпуснете - не се тревожете, ще си намерите друга. Така заситени и обогатени душевно се отправяме пред компютъра. Там също отнема известно време да се сетиш защо си отишъл, но здраве да е – все ще се сетиш. Хубаво е да не се прекарва цялото време пред него, трябва да се подиша чист въздух, да се поразтъпче човек – например до кварталното кафене. То не бива да е много далече, за да не се прекали с физическото натоварване. Освен това трябва да се избягва рязкото скачане и тръгване на там. Прекарва се известно време в канене и психическа подготовка от типа: “след малко тръгвам”. След около 50 повтаряния на тази реплика с чиста съвест се отправяте към кафето. Може да се закупят и някои продоволствия. Важно е те да са ви напът, за да се избегнат отново излишните движения. Всички сме слушали колко е полезно движението, но след цяла седмица полезност някакси не те влече и в събота.

И така до вечерта (тя има неприятната склонност да идва твърде бързо, но се свиква), когато се сяда на ракийка и салатка, гледа се някой филм до ранните часове на следващия ден, тъй като в неделя не се става рано (това е едно от нейните предимства) и се заспива блажено. Филмът се позволява да бъде заместен с купон или кръчма.

Е, хайде сега кажете, не е ли най-хубавия ден от седмицата?

Тази събота ви беше разрешена кратка мобилизация за изпълнение на граждански дълг – гласуване. Хубавото е, че се случва сравнително рядко (следващата седмица пак) и непомрачава общото впечатление от деня Събота.

Приятно изкарване на следващата седмица - нека ви крепи мисълта, че след нея идва Великата Събота!

(Изкрено се извинявам на всички, които работят в Събота, четат това и ме мразят)