Това е едно изключително несериозно изследване върху войната, защото, ако беше сериозно щях да го озаглавя „ Историография на войната в световен мащаб” и щях да приведа много доказателства, но сега ще приведа само моето мнение.  

Тази сутрин си разгледах библиотеката и открих, че нещо не е наред, като мислено я сравних с библиотеките на моите приятели. Те имат поредици от любовни романи, аз пък имам поредицата „Библиотека на ученика”, те имат криминални романи, а аз имам книгите на Фройд, Бердяев и т.н., те имат поредици от класически романи, а аз имам поредици исторически книги. Е, не казвам, че ми липсва Достоевски, защото не ми липсва, дори по едно време се назорих и попрочетох някой от произведенията му, но това, което ми направи впечатление е че съм си купувала книги, които повечето хора не си взимат и от градската библиотека.

Тук не пиша за Дъглас Адамс, видях, че през 1988г., когато съм чела „Пътеводител на галактически стопаджия” съм си подчертала някои интересни мисли и установих, че пак бих си ги подчертала. Ето например това:” Не ще бъда ничия марионетка, особено пък на самия себе си”. Ще си кажете какво общо има тази мъдрост с моя пост и аз ще ви отговоря:” Нищо. Само казвам, че съм чела тази книга”

Просто исках да кажа, че съм чела много странни книги, пък и сама съм си ги купувала.

И в момента, в който стигнах до този извод открих „Българска военна история” в моята библиотека и дори се сетих, че съм я чела. Очевидно нещо не ми е наред.

Добре, че тогава нямаше психолози под път и над път, защото майка ми сигурно щеше да ме прати на спявка.

Разлистих дебелата книжка и се запитах какво толкова съм търсила в нея и открих, че съм си я купила по времето, когато съм била още ученичка.  

Тогава обмислях някои възможности за бъдещето, в което се включваше и университет, но не просто с изпит по история, а с единствена нестопанска цел изучаване на история. Някои си живеят живота, а други цял живот приказки четат.

Обаче като се замислих по онова време, когато се виждаше края на Студената война, единствената война, която мен ме беше вълнувала  е само Троянската война и се случваше да изпадам в истерия като кажеше някой, че всички войни започват от жени. Сигурно затова съм си купила военна история. Просто съм искала да проверя колко жени са замесени във войни. Започнах да проверявам и докато си проверявах открих, че за да започне една война първо трябва да има повод, след това причина, военни действия, лидери, жертви, мирни договори и още един куп щуротии.

Но да се върнем на Троянската война. Някой казват, че повода е ябълката на раздора, други го търсят в раздора между боговете, а аз като чуя богове ги оставям да си вършат божествените дела, т.е. не се бъркам в божествените дела, защото съм суеверна и ... Нека отдадем на бог божественото и се върнем на човешките дела. На повечето хора /мъже/ им се иска да стоварят цялата вина на една влюбена блондинка и да приключат всички обсъждания, защото иначе нищо не разбиращите от икономика биха открили, че целта е била контрол върху проливите и оттам на търговските пътища. И тук стигаме до пътя на богатството и моите помисли, че изглежда някак си е много удобно вината да се препише на любовта или по-точно на похотта. И така, след като успях да  стигна до целта на Троянската война – богатството и романтиката и’ изчезна. Оказа се, че тя – историята – не била интересна като древногръцки мит.

И така като видях какво става по стария свят реших да се преместя малко по-напред и малко по на север. По родните земи. Из света на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ИМПЕРИЯ. И тук някак си се изкуших да хвърля един поглед на най-великия сред великите – Симеон Велики. Тук мога само да кажа, че не съм му фен, предпочитам Крум и Иван-Асен. Но пък Симеоновите войни са като по учебник, пък и той се е учил от най-добрите в Магнаурската школа и затова, някак си не мога да го прескоча. И така, тук е редно да хвърля един поглед върху писанията на Петър Мутафчиев. Какво е казал първият модерен историограф за началото на Симеоновото царуване, което едва започнало и избухнала война.  

Мутафчиев / в „История на българския народ”, с която съм се сдобила през 1992г./ пише: "По онова време между България и Византия съществували оживени търговски СНОШЕНИЯ.” Забелязвате ли намека. Няма да цитирам нататък. Само ще спомена, че център на българската търговия с Византия бил Константинопол, а причината за войната била, че император Лъв VI преместил българското тържище в Солун. Поводът за войната не била жена, а личната свада на двамата главни мъжкари на X в. , но според П. Мутафчиев:” Тъй избухнала в Европа първата война за защита на стопански интереси.” Основната дума тук е СТОПАНСКИ интереси. Нищо романтично и в Златния век. И това нещо съм го чела в лето господне 1992-ро. Нещо не ми е било наред. Само като погледна ПСВ/ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА/ и що да видя, причината е преразпределение на света, повода - една стрелба в Сараево, а световната конспирация се опитва да намеси и България. Забелязвате ли закономерността. Стрелба в Сараево и ние сме там, стрелба в Рим и ние сме главни герои. Израстваме в системата на световната конспирация.

Даже участваме в модерните войни, като умиротворители. И само като ги погледна и онемявам. Избират президент на САЩ и той веднага се вписва в световната история – с война, а ние умиротворяваме. Причина за съвременна война – нефтено кранче, повод – религиозни различия, извод – нов президент в учебниците.

До къде стигнах, а? Какво ли ще стане, ако почна да пиша учебници по история? Представям си го като световна истерия.

 Ако имате търпение да прочетете това заслужавате награда за търпение.

Но имате и друг проблем, аз не раздавам Нобелови награди, така че ще се наложи да се задоволите с потупване по рамото и похвала пред строя

П.П. Ако наоколо има някой истински историк, искам официално да заявя, че не целя да го обидя. Аз не обиждам на професии.

Описвам състоянието на собствената си библиотека след като реших да потърся нещо за четене.