Лошото е, че този месец имам интернет и в класната стая. Всъщност радвах се, че е така. Но до днес, когато разбрах, че в блога има хора, които не могат да преодолеят омразата си към мен, персонално. Надниквайки в блога и четейки коментарите, също като на децата ми стана толкова криво, ама толкова криво, че си се разревах в час за ужас на моите ученици.

След което взех решение, което несъмнено ще направи щастливи Единотвас, Пестицид и Случайна – нея най-вече, и вероятно някой от изброените тук.

И все пак да кажа нещо и за въпросния списък, състоящ се от: „Тони, Моньо, Вальо, Щепси, Таралежката, Мая, Кина, Яна и Яна и много други...”

От този списък не се сещам за кой Вальо става въпрос. Ако е Вальо Йорданов, грях му на душата на Единотвас, който допринесе Вальо Йорданов да бъде изпъден от главната страница.

Тази блогерка Кина не я познавам и нямам спомен дори да съм говорила с нея.

С Таралеж никога не съм се карала, не сме си разменяли лоши думи.

А за Яничка, която е един изключително почтен и топъл човек, да не говорим. Убедена съм, че нейното място не е в списъка.

С Щепси скоро се видяхме и не останах с впечатление от нейното лъчезарно, усмихнато лице да съм й била навредила с нещо.

И Тони не съм се карала, в интерес на истината!

С Моньо също. Даже напротив.

Коя е тази Мая, която също не искала да блогва заради мен, сигурно ще остане в тайна.

Всички те били отвратени от мен! Благодаря за изказването!

Щом като аз се явих прът в колелото на историята и пречка за успешното развитие на блога, ще спра да публикувам на главната страница. Надявам се, че след моето оттегляне всичко тук ще разцъфти и хората, които са напуснали, ще се върнат.

Но иначе много ще ми липсва мястото! Много! Бог ми е свидетел, че страшно съм привързана към Бглог и немалко усилия снаправих, за да се развият образователните общности.