размисли след един тежък работен ден
 "Свободата ,Санчо е на върха на копието,а не в салама който режеш”

  “ Да,ама не” ,както беше казал някога един водещ.

 Според мен свободата е в салама или казано по друг начин-Свободни ли сме ние да правим каквото желаем -без да нарушаваме законите.

  Може ли да работим това,което ни е приятно за малко пари или пък трябва да работим неща,които не ни доставят удоволствие,заради повечето пари и все аз да съм им  виновен на тези,които са над мен, без да има причина.

  Иска ми се тази сутрин да стана в 8,ама не може,трябва да стана с час и половина по рано,за да не закъснея за работа..

    Иска ми се да кажа какво мисля за някои от хората с които работя –да но ,ако кажа ще съм не само свободен,но и освободен от длъжност.

    Иска ми се като видя красива дама да й изкажа възхищението си от красотата й и ако е възможно да я поканя на кафе,но възпитанието ми,пък  и предпазливостта ме възпират-не дай се боже да е феминистка,ела гледай какво става.

      Иска ми се да мога да казвам истината-да,но трябва да избирам между “Свободен,ама гладен” или “Сит,ама не свободен”.

Така,че май Санчо е прав,като казва,че салама го бивало по-вече от свободата- с извинение към Дон Кихот и Сервантес.