Ние сме във времето и времето е в нас

от Teri на 27 април 2006, 18:50

Категории: Нещата от живота - Невчесани мисли - Размисли
Етикети: живот , игра , детство

 
Имам чувството, че от един момент нататък живота на човек започва да тече все по-бързо и по-бързо. Ето, кога беше уикенда, кога стана четвъртък вечер и края на седмицата. Сякаш времето лети така бързо...
Като работи човек и в един момент дните почват да му се сливат. Става сутрин, пие едно кафе, отива на работа, там 8-9 часа и се прибира. Седи малко уморен, пък вземе че легне. И цикъла се повтаря.
Лично на мен последните 5-6 години ми се стори че се претъркулиха така бързо. А като бях дете как бавно минаваше времето, колко хубаво беше че по цял ден можех да играя навън и да се връщам с почерняла тениска и ухилен до уши...:)
Дали с годините и ангажиментите времето не ускорява своя ход? Поне по начина му на възприемане от индивида? Вие имате ли чувството, че още малко и денят и нощта ще почнат да премигват като на забързан каданс през няколко минути?
То ако е така, значи следващите 10 години ще минат на един дъх и следващите, и следващите... Както сега празнуваме рождени дни, така изведнъж ще завалят юбилеи и ще си викаме - еее, кога бях на 40, вече съм на 50.
Но пък хубаво нещо е живота, интересно е! Играе ми се, пък! :)