Сторих толкова безброй неща

Търпейки изгубих се в света

Та има ли нужда той от мен

без мен и утре ще е ден

сама, блъскам мислите си посивели

м/у четири стени сякаш пощурели

по тавана бавно се плъзгат пипала

по ъглите изпъква неприятна острота

вгледана в нея усещайки студ

заслушана – не се чува и звук

часовника отброява стъпките на времето

а те безкрайни са само по броенето

в чашата с вино виждам как раната кърви

сърцето вече нехайно без желание тупти

нещастница безмълвна все търпи

и чака утре нещо да се промени

от глупост или просто скука

самотата на вратата чука

върви си, крещя и моля – остави ме

махни се или просто погреби ме