Винаги, когато в нашата страна се заговори за окаяната бедност, за гладуващите деца и старци, политиците се усмихват снизходително и произнасят неизменното клише “евтин популизъм”. А когато стане реч за отношението към българите и българските граждани в Република Македония, за смазаното ни национално достойнство, следва клишето “кресливо патриотарство”…
Все пак, не ме интересува какви заключения, коментари и оценки ще получи този материал. Тук ще говоря за хуманността и отношението на нашите дипломати към българските граждани. Тук, скъпи приятели, ще стане дума не за “македонския въпрос”, не за историческия генезис на тази земя, нито за генетичния произход на населението й. Няма да развивам политико-м исторически тези, въпреки че нито един човек с елементарни познания по история и лингвистика няма да отрече българо-славянския произход на населението и езика в Република Македония. Но тук ще говоря за простичката човещина, за това колко струва пред света името “български гражданин” и за това положили ли сме основите на гражданското общество.
Ето малката и тъжна история, с която искам да започна и която научих от вестник “Струма” :
Двадесет и три годишната Спаска Митрова е студентка по английска филология в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Тя е завършила семестриално, но й предстои полагането на държавен изпит. Подобно на много жени по цял свят, е направила грешката да се омъжи за тираничен, своеволен и груб съпруг, който системно я малтретирал физически и психически. Мъжът е със сръбски произход и е с маниакална антибългарска нагласа.
По произход, Спаска осъзнава себе си като българка, а и по думите на майка й корените им са български и през 2005 г. подава молба за придобиване на българско гражданство. Наред с това, избира да учи в български университет. Отношенията в брака й се влошават и тя се развежда. Нейният партньор просто не желае да приеме елементарното й човешко право сама да определи своята национална идентичност и оказва на жена си натиск да оттегли документите си за гражданство.
След раздялата им, отправя заплахи, че ще й отнеме дъщеря им, за да я възпита като “македонка”. Следва друга форма на тормоз, съдебният. По македонските закони, освен правото на лични контакти, Митрова трябва да осигури на бащата и стая и легло по време на срещите му с детето, независимо, че домът й е лична собственост на родителите й и на нея.
Жената отказва такъв достъп на бившия си съпруг в дома си, заради страх от скандали и саморазправа. Той подава оплакване и българката е осъдена условно, а втори път - три месеца ефективно, защото не била изпълнила съдебно решение. Тя категорично отрича да е уведомявана за такова, а в цял свят съдебните книжа се връчват срещу подпис. Митрова обжалва присъдата, но Апелационният съд в Скопие я потвърждава. Съобразно този съдебен акт, на 14.06.2009 г. Спаска трябва да влезе в затвора за изтърпяване на присъдата.
От април, 2009 г. тя е български гражданка, съгласно указ на вицепрезидента, господин Марин.
Жената не получава помощта на българските власти, която отчаяно търси и на 29.07. (четвъртък) е отведена с въоръжен конвой в затвора “Идризово” в Скопие.
Малко преди 22.00 часа я извадили насила от дома на родителите й и, заедно с майка й и малката й дъщеря, Сузана, ги заключили в стая в полицията. “Цяла нощ бяхме на един стол. Нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха” - плакала по телефона Сузана Митрова, майка на осъдената пред журналисти от вестник “Струма”.
Впоследствие социалните служби изтръгнали детето от ръцете на баба му. То било болно от пневмония, в период на интензивно лечение и още сучело. Спаска също била на лекарства, заради тумори в двете гърди. Задържането на кърма може да се окаже не само вредно, а и фатално за нея.
Както виждате, изправени сме пред един неописуемо варварски акт. И в най-примитивните човешки общности майчинството се счита за нещо свято. Дори животните избягват да нападат женски, които кърмят своите малки. Тези действия водят до сериозен риск за живота и здравето както на детето, така и на майката.
Вярно, има независима съдебна власт и законни процедури, но в цял свят съществува и възможност за отлагане изтърпяването на наказанието, помилване, екстрадиране в държавата, чиято гражданка е осъденото лице, искане за отмяна на присъдата от Върховния съд със спиране изпълнението й. Възможностите са много.
Нека видим сега какви действия са предприели българските власти и доколко Спаска има основание да се гордее с новопридобитото си българско гражданство.
Жената незабавно потърсила съдействие от своето правителство. Българските дипломати в Скопие мънкали, че ще проучат случая, но, верни на присъщите на нашите дипломатически представители мижитурщина и безгръбначие, нищо не предприели. Говорителят, Драговест Горанов, лъгал многократно журналисти и самата пострадала, че ще предприемат действия, но на 23.07.2009 г. се измъкнал и излязъл в отпуск.
От външно министерство, премиер и президент последвало само глухо мълчание. Вероятно чиновниците, жалки и страхливи като героите на Чехов и Гогол, предпочели да се свиват зад бюрата си с оглед предстоящите избори. Президентът Гоце Първанов пък сигурно счита, че от висотата на Олимпийското си величие, не е нужно да предприема стъпки в защита на една обикновена българска жена. А се пише патриот и историк. Срамота!
Ако пък българските власти смятат, че твърденията, изложени в вестник “Струма” и “Народна воля”, не отговарят на истината, защо не декларират това открито и ясно?!
Господин Божидар Димитров пък е заклеймил станалото като “драстичен и нехуманен случай”, но побързал да се застрахова, че правомощията му не са големи и че щял да се намесва по “свой си начин”.
Начинът, господин министър, е само един ОФИЦИАЛНА ДИПОЛОМАТИЧЕСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ и неофициални политически способи.
България е страна, членка на ЕС, а Македония иска да стане такава. Нима това обстоятелство не може да се използва? Няма европейска държава, която да не следва политиката на защита правата на малтретираните жени и деца. Защо не се потърси съдействието на Европейската народна партия? Или на европейските правозащитни организации?
Ако нищо друго не помогне, следва да се предприемат по- драстични мерки като нота, изразяваща “крайно безпокойство”, “силно неудовлетворение” или “възмущение”?
Външният ни министър, госпожа Румяна Желева, е член на един и същ екип с Вас и е жена и, вероятно, майка. Разговаряхте ли вече с нея? Премиерът открито заяви в ТВ ефира приятелските си чувства към Вас. Именно той създаде поста министър, отговарящ за българите в чужбина. Уведомен ли е? Какъв свой начин на действие ще използвате, министър Димитров? Дано вече не Ви е налегнал балканският синдром да преклоните глава и да се снишвате, та да не загубите скъпоценния си нов пост! Тогава бихте заслужавали да сте не само без портфейл, а и без кресло!
Поне Вие сте добре запознат със случващото се с българите и българските граждани в Република Македония.
В периода между 10 и 16.05. 2009 г. двадесет и три годишна българска гражданка от Петрич, Ани Паскова, е бита, унижавана и малтретирана само, защото е направила изявление, че е българка в един автобус. Това било обявено за “морални щети” за пътниците, македонски граждани.
Мирослав Ризински бил арестуван, защото развял българското знаме.
Гробовете на българските войници, за чието поддържане пледирахте и Вие, са безочливо поругавани.
Премахната е мемориалната плоча на Мира Бунева на моста край река Вардар.
По думите на човек, работил на българо-македонската граница, сънародниците ни, които пътуват към тази страна, системно са нагрубявани и малтретирани.
Докога?!
Нима, когато представяме български документи за самоличност, трябва да навеждаме засрамено глави? Защо тогава си харчим парите за данъци? Биха ли си позволили да третират по този начин гръцки, британски, руски или американски граждани?
Бъдете не само политици, а и мъже! И запомнете: Цивилизованият свят уважава миролюбивата, но твърда и достойна външна политика. Никой не почита раболепието и пълзенето. Никой!
Друго, което ме разтревожи във връзка с този случай, е реакцията на нашето така наречено гражданско общество. Чудя се защо петицията в защита на Спаска е подписана предимно от българи, живеещи в чужбина. Една наша сънародничка, госпожа Таскова, от далечна Австралия е сезирала със случая българския омбусман. А ние тук бездействаме. Даже прочетох някакъв премъдър коментар, че проблемът бил битов и това, че Митрова се била омъжила за деспот си било нейна грижа. Прозвуча ми като твърдение, че битите, малтретирани или изнасилвани жени си го “просят сами”. Каква гнусота! Или че, все пак, жената била нарушила закона. Що за европейска държава е тази, в която задължават бивши съпруги да пускат в собствения си дом мъжа, от когото съзнателно са се разделили и да му осигуряват легло?! А защо не и да му лъскат обувките и да му сервират кафето? А къде отива международната конвенция за човешките права и неприкосновеността на жилището? Аз също бих нарушила такива безумни изисквания!
Трябва да осъзнаем, че сами сме безпомощни и беззащитни, а обединени - могъщи. Ако утре същото се случи на теб, на майка ти или сестра ти, от кого ще чакаш помощ, след като сега отказваш да подадеш ръка? Хайде да се вземем в ръце и от овче стадо да еволюираме в народ? Не е ли добра идея, а?
А от Вас, господин Димитров, очаквам бързи и ефективни действия и да еволюирате от красиви думи към красиви дела!