Днес гледах един филм, който през почти цялото време ме държеше стиснал здраво за гърлото. Филмът е The bang, bang club (Клубът на лудите). Става дума за група фоторепортери снимащи в т.нар. горещи точки на планетата. Филмът е по действителен случай. Много тежък на моменти. Не че не знаем как снимат военните репортери. Но когато го видиш дори и на филм- да снимаш, докато пред тебе убиват брутално човек, само на сантиметри от обектива ти и да продължаваш да снимаш,да снимаш (знаете кас се снима с професионалните апарати - правиш непрекъснато до около 10 кадъра), просто е ужасяващо изживяване. Но за друго пиша - във филма дадоха как е направена една от снимките, които преди години ме беше ужасила - дотолкова, че си я бях окачил на вратата за да ми напомня, че нямам право да се оплаквам от нищо. От абсолютно нищо. И от тогава наистина не се оплаквам за нищо в моя живот. Снимката тогава обиколи света и стигна до моята врата. Получи разбира се Пулицър. Тя е следната - на преден план сгънато на две африканско момиченце, пълзящо и умиращо от глад - съсухрено, с броящи се ребра, а на заден план - по-голям от него лешояд, изчакващ смъртта му за да го изяде. Потресаваща снимка. И до днешен я помня. Докато я гледах на вратата си ден след ден, проумях какво ме "вкара" в нея, защо не можех да се отърся от нея. Шокиращото откритие за мен беше, човешкото в лешояда, даващ шанс на пълзящото дете да изпълзи ако може от смъртта, и нечовешкото в хората докарали това дете и хилядите други деца в Африка до това състояние. Абсолютна инверсия, от която откачих. Тогава бях млад и зелен. След филма се поразрових за да потърся инфо в Гуглето за тези фотографи. От игралния филм, който сега гледах узнах каква е съдбата на фотографа на тази снимка. И мисля, че нормален човек не може да издържи да снима граждански войни и умиращи деца. Предлагам ви една презентация от вибокса, която открих за фотографа снимал лешояда и момиченцето. За съжаление не мога да кажа приятно гледане.

 http://vbox7.com/play:351f80de